Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Съмнявам се, че адмирал Диенте ще бъде утешен от приятните условия — рече Сарейн.
— Но семейството му поне е живо. А и председателят обеща, че ще ги освободи веднага щом адмиралът се върне от мисията си на Пим.
В гласа на Каин не се долавяше никакъв намек за вярата му дали и доколко председателят Венцеслас ще спази обещанието си. Все пак Базил ги бе пратил тук, за да се уверят със собствените си очи, че всичко е наред. Заяви, че не вярва на никой друг; Каин предполагаше, че казва истината.
Двамата със Сарейн можеха да наблюдават семейството на адмирал Диенте, докато то се бореше с ежедневната скука. Сарейн се приведе, за да вижда по-добре. Гласът й бе тих, но не толкова, че да прозвучи заговорнически:
— Базил навярно смята, че проявява щедрост, като им осигурява всички удобства. Бих го помолила за повече снизходителност, но се съмнявам, че ще ме послуша.
— Тези хора не осъзнават, че са заложници. — Бледите устни на Каин се извиха в студена усмивка. — Те смятат, че ги държат тук заради тяхната собствена сигурност. В известен смисъл това е проява на милост.
„Единственото, което има значение, е, че адмиралът знае, че са тук“ — осъзна той.
Семейството разполагаше с четири стаи — дневна, две малки спални и малка баня. На съпругата на Диенте, двете му дъщери (съответно на петнадесет и на шест) и сина му (на дванадесет) навярно им беше доста тясно. Като човек, който ценеше самотата и правото на личен живот, Каин не можеше да си представи да живее при подобни условия.
Сарейн видя как по-голямата дъщеря се отпуска назад на стола с твърда облегалка, докато брат й я увещаваше да играят на някаква игра. Майката седеше сковано до малката кухненска маса и четеше, но макар да се взираше в книгата, Каин забеляза, че от шест минути не е обърнала страницата. На стената до нея висеше снимка на цялото семейство, всички заедно и щастливи. Изглеждаше правена отдавна.
— Може ли да поговорим с тях? — попита Сарейн. — Как иначе да потвърдим, че са в добро умствено и физическо здраве?
— Не ни е позволено да контактуваме с тях. Трябва само да наблюдаваме.
— Надявам се, че думата ни има значение за Базил.
От другата страна на шпионката синът бе започнал да убеждава по-малката си сестра да играят друга, много по-проста игра с цветни карти.
— Разбира се, че има.
Сарейн се извърна и Каин видя, че е наистина заинтригувана.
— Защо? Все по-често ни изключва от плановете си.
— Въпреки това си дава сметка, че не може да прави всичко сам. Трябва да разчита на някого и с право е убеден, че аз нямам интерес да се опитвам да заграбя властта му. Дори като заместник-председател съм се издигнал много повече, отколкото желая. Колкото до вас, той знае, че едновременно го обичате и се боите от него. В неговите очи това ви прави безопасна.
Големите тъмни очи на Сарейн примигнаха.
— Вие сте много особен мъж, господин Каин. Как е възможно да разбирате нещата толкова правилно?
Преди да се върнат в сградата на Ханзата, Каин получи очакваното обаждане. Преднамерено бе уредил това да стане точно в този момент. Искаше Сарейн да го придружи при „разследването“.
Също като председателя Венцеслас, Каин не можеше да прави всичко сам. Капитан Маккамон също трябваше да е на път натам.
Полковник Андез и неколцина от нейните чистачи вече бяха реагирали на огъня, който бе опожарил едно малко помещение, на практика незабележимо сред множеството досущ като него. Всъщност то бе съвсем малко — едвам побираше един човек със стол и екран. И беше изпълнило предназначението си.
Андез ровеше сред разтекли се остатъци от електронно оборудване, лепкави от противопожарна пяна. Каин забеляза, че вратата е изтръгната от пантите. Точно такъв глупашки ентусиазъм очакваше от чистачите. Бяха си пробили път вътре, убедени, че в пространството от два кубически метра ще намерят цял куп бунтовници.
Когато видя заместник-председателя и Сарейн, Андез се изправи. Не отдаде чест, но все пак направи някакво подобно движение, с което само изцапа още повече челото си със сажди.
— Продължават да никнат къде ли не, сър. Кога най-после ще се научат? Тази група се е нарекла Мечът на свободата. Допреди няколко дни никой не беше и чувал за тях.
Каин сви устни.
— Грешите, полковник. Мечът на свободата е активна организация с широка мрежа, която действа безшумно, но ефективно от месеци. Моите собствени хора ги следят. По-добре внимавайте и вие. Открихте ли някакви следи?
Изражението й стана още по-твърдо — нещо, което Каин бе смятал за невъзможно.