Пепел от светове

Той беше адмирал Естебан Диенте… „Зъбът“ на испански. Докато си бе проправял път нагоре по стълбицата на военната си кариера, другарите му се бяха шегували, че захапе ли някой проблем със „зъби“, не го пуска, докато не го реши. Сега обаче беше съвсем беззъб.

И от него се очакваше да сключи някакво споразумение с кликисите. Предположението, че кошерното съзнание проумява, нещо повече — че следва — обичайните тактики на преговори, бе наивно и изградено на предпоставката, че кликисите са като хората. Но всъщност имаше ли някой, който да знае как разсъждават или реагират насекомовидните същества? Диенте бе изчел цялата налична информация за тях, за да се подготви колкото се може по-добре. Генерал Ланиан бе предоставил на Ханзата пълен доклад след катастрофалния си сблъсък с тях на Пим, но неговата оскъдна информация бе необективна и честно казано, спорна. В докладите си Ланиан не бе успял да прикрие колко е потресен от тази среща.

Генералът бе открил огън по кликисите веднага щом ги бе забелязал — не особено благоприятно начало за мирни преговори. Диенте се надяваше да се справи по-добре, но го ограничаваше това, че не знаеше нищо за психологията на насекомовидните създания. Кое ги караше да функционират? Как щяха да реагират? Нямаше представа откъде да започне. Тези разсъждения не му вдъхваха особена увереност и все пак трябваше да вземе старото илдирийско преводаческо устройство и да направи всичко по силите си.

— Ще съм в каютата си — каза той и стана от командния стол. — Трябва ми време, за да помисля. Кажете ми, когато пристигнем на Пим.

— Остават по-малко от два часа, генерале.

— Значи два часа, през които мога да остана сам.

Напусна мостика и влезе в тихата си каюта. Знаеше, че трябва да е нащрек, но през последните няколко дни почти не бе спал. Поръча си кафе, два пъти по-силно от обичайното, и го изпи на един дъх.

Макар че насекомите нямаше да разберат какво означават униформите или символите на ранга на ЗВС, Диенте облече парадната си униформа и се постара да си придаде колкото се може по-внушителен вид. Дори си направи снимки, които щяха да бъдат прибрани в данните на кораба, просто за всеки случай.

В съответствие с мирния характер на мисията мантата навлезе в пространството над Пим, без да прави никакви застрашителни маневри. Оръжията й все пак бяха в готовност. Диенте щеше лично да слезе с бронирана дипломатическа совалка, за да се срещне с кошерното съзнание, а мантата щеше да продължи да стои високо в атмосферата и — поне така се надяваше той — да демонстрира силата зад гърба му.

Краката му се движеха механично, докато се качваше на малкия кораб, придружен от двадесет и осем стражи — достатъчно, за да образуват внушителен антураж, макар че се съмняваше кликисите да разбират подобни жестове. Стомахът му се бе стегнал. Правеше това, което се очакваше от него.