Книга на мъртвите на древните египтяни
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Ватев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на мъртвите на древните египтяни». Краткое содержание книги:
134 ГЛАВА
ЗА ДА СТАНЕ СЪВЪРШЕН ПОСВЕТЕНИЯТ ДУХ НА ПОКОЙНИЯ
Поздрав, о, бог! Ти грееш и сияеш,
прав в светилището твое. На тези, които те обичат, радостта даряваш на милионите години.
Ти даваш право на създанията на светлината по своя воля да завършат
безбройните превъплъщения в лодката на Хепри.
Ти злия дух Апопи повали.
А вие, синове на Кеб, ще повалите враговете ми!
Седнали в лодката на Ра, ще ги сразите вие!
Главата им Хор ще отсече. Ще станат те
кръжащи в небето птици като много други…
Ще имат долните им части прилика със земните животни,
с рибите в езерата…
Наистина ще сразя аз на злото духовете, мъжки или женски, които небето преминават,
и тези, които земята обитават,
дори и тези, които гасят звездите…
Ето че Тот, син на Анер, от Аменти излиза,
докато аз безмълвен, ням го гледам.
Да може този бог могъщ, велик палач, страшилище за злите духове,
да ги срази, да ги премаже, от съществуване да ги лиши! Да се пречисти в кръвта им!
Да се изкъпе в кръвта на огненочервените зли духове! Наистина ще ви унищожи той, о, духове на злото,
към вас се устреми от мястото си в лодката на Ра баща му! Помнете: Хор съм, създаден от Изида!
Нефтис с млякото си ме хранила
(тъй както тези две богини създали са и кърмили са Хор, този, който срази злите духове, съюзници на Сет).
Ах, те, когато видят на моята глава короната Уререт,
ще паднат по лице и ще ме славят.
Ето, мъжете и жените, покойните и боговете,
и духовете посветени виждат ме,
мен, Хор, с короната Уререт на главата.
Те падат по лице и ме прославят,
защото аз наистина сразих противниците си
в горното небе и долното
пред небесните йерархии, богините и боговете!
Да се произнася тази глава над изображение на сокол, украсен с бяла корона. Също така над изображенията на боговете Тум, Шу, Тефнут, Кеб, Нут, Озирис, Изида, Сет и Нефтис, нарисувани в жълто върху необработен камък „Мехт“; да се сложат тези изображения в една „лодка на слънцето“, както и една фигурка, изобразяваща покойния, който бихме искали да е посветен. Да се намажат всички тези неща с кедрово масло, да се изгори тамян и да се изпече домашна птица. Това е знак на почит към Ра по време на неговото плаване. След като всички тези действия се изпълнят, мъртвият ще остане с Ра всеки ден, навсякъде, където този бог се отправя, и той ще унищожава враговете на Ра действително, постоянно, вечно.
135 ГЛАВА
ДУМИ, ИЗРИЧАНИ ПРИ НОВОЛУНИЕ
Аз, Озирис, на бурите небесни преча.
Повивам с ленти и укрепвам
безспирно Хор, доброто същество.
Аз в образи различни и безбройни
приемам даровете си в часове, определени от съдбата.
Пред моето лице утихват бурите.
Ето че Ра пристига с четирите наи-висши божества.
В слънчевата лодка те небето прекосяват.
И аз, Озирис, за моето пътуване потеглям
в часа, уречен от съдбата.
Заловен за въжетата на слънчевата лодка,
започвам новото си съществуване…
Ако покойният знае тази глава, той ще стане посветен дух в отвъдния свят; там няма да умре за втори път; седнал в нозете на Озирис, той ще може там да получи храната си. Ако покойният знае (тази глава по време на своите земни странствувания), той ще стане подобен на Тот; ще бъде почитан от живите; не само че няма да бъде хвърлен, когато настъпи часът, в ярките пламъци на богинята Баст88, но тази могъща владетелка ще му помогне да напредне много.
136 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ОБИКАЛЯ В ЛОДКАТА НА РА
О, вие, звездни духове на Хелиопол
и вие същества, сияещи на Хер-Аха!
Погледайте! Роди се бог!
Въжетата на лодката небесни са готови…
Ето веслата грабва той.
Наистина достатъчно могъщ съм,
за да боравя с оръжията бойни на боговете!
Ето подкарвам лодката на Ра
и влизам в небето…
Каналите минавам и пред Нут заставам.
Заедно с Ра плавам
88
Баст — богиня, почитана в Бубаст, олицетворение на огъня на слънцето. Представя се като жена с глава на котка.