Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— Прав си, Тас — усмихна се Силвара. — Всъщност силванести кръстиха реката Тон-Саргон, което означава Сребърен път. Жалко, че дойдохте тук в такова мрачно време. Когато сребърната луна изгрее пълна, водата се превръща в разтопено сребро и е много красива.
— Защо? Каква е причината? — попита кендерът и огледа Доволно посребрените си ръце. Никой не знае, но моят народ разправя… — Тя изведнъж млъкна и се изчерви.
— Разкажи ни — помоли я Гилтанас, който беше седнал точно срещу нея. Гребането му не превъзхождаше кой знае колко това на Флинт, защото бе зает повече да гледа към Силвара, отколкото да гребе в такт.
— Не знам дали ще ви е интересно. — Тя се загледа в сребристата вода, опитвайки се да избегне погледа му. — Това е приказка за Хума…
— Хума! — възкликна Стърм, който компенсираше некадърността и на Гилтанас, и на Флинт с отмерените си и мощни движения. — Разкажи ни вашата легенда, Силвара.
— Да, разкажи ни я — настоя Гилтанас и се усмихна.
— Добре. — Тя отново се изчерви, прокашля се и започна: — Разправят, че в последните дни на страшните драконови войни Хума обикалял цял Крин и се опитвал да помогне с нещо на хората. Накрая, когато осъзнал, че е безпомощен пред драконите, които опустошавали земята и избивали всичко живо, той се помолил на боговете да му дадат съвет.
— Силвара погледна Стърм, който й кимна окуражаващо.
— Точно така. Паладин чул молитвите му и изпратил Белия елен, но никой не знае къде го е отвел той.
— Моят народ знае, защото, след като преминали през множество изпитания и опасности, Еленът го отвел в една тиха дъбрава тук, в Ергот, където срещнал една прекрасна жена. Хума се влюбил в нея, но в продължение на месеци тя отблъсквала любовта му. Накрая не устояла на огъня, който я изгарял отвътре.
Щастието им било като сребриста лунна светлина в непрогледната нощ.
Силвара замълча и се загледа надалеч. Пресегна се неволно и докосна грубото платно, в което беше увила драконовото кълбо.
— Продължавай! — подкани я Гилтанас. Той беше престанал да гребе и седеше като омагьосан от прекрасните й очи и мелодичния й глас.
Тя въздъхна, пусна платното и погледна тъмната гора.
— Щастието им било кратко, защото жената криела страшна тайна — била дракон. Единствено с магия приемала човешки образ. Но твърде много го обичала и не искала повече да го лъже. Колкото и да се бояла от последствията, една нощ тя се явила пред него в истинския си вид — като сребърен дракон. Надявала се да я намрази и дори да я убие, защото не можела да понася болката и не искала да живее. Но когато погледнал великолепното, бляскаво създание, рицарят съзрял в погледа му благородния дух на жената, която обичал. Тя се превърнала отново в жена и помолила Паладин да й даде завинаги човешки вид. Отказала се от магията и дълголетието, за да може да живее с Хума.
Силвара притвори очи и лицето й се сгърчи от болка. Гилтанас се зачуди защо легендата я кара да страда толкова и докосна ръката й. Тя се дръпна като диво животно и подскочи толкова силно, че лодката се разлюля.
— Извинявай, не исках да те стресна. Какво е станало след това? Какво отговорил Паладин?
Силвара въздъхна дълбоко.
— Той се съгласил да изпълни желанието й, но я предупредил: ако тя реши да си остане дракон, ще им даде копието, за да победят злите сили. Ако обаче се превърне в смъртна жена, тогава драконите завинаги ще владеят света. Хума се заклел, че ще пожертва всичко, за да бъде с нея. Но тя видяла как светлината в погледа му угаснала и разбрала какъв трябва да бъде отговорът й… Така се появила сребърната река — от пролетите й сълзи, когато Хума тръгнал да търси драконовото копие.
— Много хубава приказка, но е малко тъжна — Таселхоф се прозя.
— Историята на Хума няма щастлив край — намръщи се Стърм. — Той побеждава главатаря на драконите, но е ранен смъртоносно и загива в тази славна битка… Значи затова съм чувал — добави умислено рицарят, — че по време на боя е яздел сребърен дракон.
— Ние го видяхме в Ледената стена! — възкликна Тас. — Той даде на Стърм…
Рицарят бързо го смушка в гърба и кендерът се сети, че не бива да разкрива тази тайна.
— Не знам нищо за този сребърен дракон. — Силвара сви рамене. — Моят народ не знае много за Хума — все пак той е бил човек. Според мен разказват тази легенда, защото е посветена на реката, която отнася мъртвите.
В този момент един от каганести посочи Гилтанас и изрече нещо с рязък тон. Елфът я погледна неразбиращо.
— Той пита дали не се мислиш за твърде велик, че си спрял да гребеш. Ако е така, щял да пусне ваше благородие да поплува.