Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Преди да си тръгне, жената посочила на Антонио корема си, знак който може да се изтълкува, че очаква дете от него. След това тя посочила с ръка към младежа и накрая нагоре към небето някъде на юг. Този жест Антонио изтълкувал като предупреждение, че тя пак ще се върне и ще го вземе със себе си в родината си някъде в Космоса. След като жената излязла от помещението, дошъл един от мъжете с дрехите на Антонио и той отново се облякъл. Двамата отишли в другото помещение, където трима от екипажа седели върху яйцевидните въртящи се столове и споделяли с грухтене нещо помежду си. Върху масата до тях имало четвъртита кутия със стъклен похлупак. Отгоре кутията наподобявала циферблат на часовник и имала светеща стрелка, а вместо цифри се забелязвала черна маркировка. Стрелката стояла неподвижно и не се премествала с времето.
Антонио се опитал да вземе предмета но, единият от мъжете рязко го отстранил и го поставил отново на масата. Както преценил за краткото време, предметът бил тежък около два килограма.
Единият от членовете на екипажа станал и му дал да разбере с жестове, че трябва да го последва. Двамата минали през преддверието, но не слезли по спуснатата вече стълба, а завили по платформа, която опасвала апарата околовръст и била достатъчно широка, за да мине човек по нея. Извънземният и човекът минали към предната част на кораба и там Антонио видял четириъгълен метален израстък, който стърчал навън извън корпуса. Мъжът от екипажа посочил на човека металните шипове на върха на апарата. И трите били закрепени здраво към кораба. Те имали еднаква форма. Започвали с широка основа, която се стеснявала до тънък връх, и стърчали водоравно навън. Шиповете светели като метал под високо напрежение, подобно на огньовете на св. Елм, и не излъчвали топлина. Малко над тях светели червеникави светлини. В кръг над платформата имало цял пръстен от безброй четириъгълни лампи, вградени в корпуса на кораба. Червеникавото им сияние осветявало платформата, завършваща отпред с голямо дебело стъкло, монтирано дълбоко в метала, малко издадено и стесняващо се встрани. Тъй като никъде другаде не се виждали прозорци, това стъкло вероятно е служело за визуално наблюдение от командната кабина на кораба. Отвън то изглеждало тъмно и с малък коефициент на пропускане. Според Антонио светенето на шиповете в предната част на апарата било свързано с двигателната му енергия, защото при последвалия старт на кораба те започнали да светят особено интензивно.
След като разгледали предната част на машината, извънземният и човекът отишли към задната част, която била по-силно издадена от предната. Преди това обаче спрели, защото енлонавтът посочил нагоре към средната част на кораба, където се въртял огромен, подобен на чиния, купол. Той се въртял бавно и бил постоянно потопен в зеленикава светлина, чийто източник не се виждал. Въртенето на купола било свързано със свистящ звук, подобен на звука, издаден от прахосмукачка, или на шума, който се получава, когато от много малки отвори излиза силна въздушна струя.
След като разгледали отвън кораба, мъжът от екипажа завел Антонио до металната стълба и му дал знак, че вече може да си върви. Когато стъпил на земята, човекът още веднъж погледнал нагоре. Извънземният от екипажа стоял все още на платформата. Той посочил най-напред себе си, после към Антонио и накрая към небето в южна посока към съзвездието Южен кръст. След това дал знак на младежа да се отдръпне назад и изчезнал в космическия кораб. Металната стълба започнала да се скъсява, стъпалата й прилепнали едно към друго като куп дъски и се събрали. Отворената врата, която образувала рампа на стълбата, започнала да се вдига, докато отново се сляла плътно с корпуса на кораба.
Светлините по металните шипове в предната част и куполът с увеличаващата се скорост на въртене на последния започнали да стават все по-ярки. Същевременно ревът на двигателите се засилил и се превърнал в силен вой, като скоростта на въртящия се купол била пряко свързана с издавания шум. Корабът бавно се отлепил от земята и се насочил отвесно нагоре, а опорите му като сгъваем статив и в същото време телескопично се прибрали в долната му част, която станала съвършено гладка, все едно, че в нея преди това е нямало отвори.
Летателният обект продължил да се изкачва бавно, докато достигнал приблизително височина около 40 метра. В тази точка той се задържал няколко секунди, като силата на светлината се увеличила многократно и силата на шума нараснала също значително. Куполът над корпуса започнал да се върти с шеметна скорост, а светлината около него постоянно се меняла по цвят, докато накрая станала светлочервена. В този момент корабът леко се наклонил, като се чуло някакво ритмично чукане, и корпусът му постепенно престанал да се вижда. Наблюдавало се само едно кълбо от светлочервена светлина, което в следващия момент се стрелнало в небето в южна посока и само след секунда изглеждало като ярка звезда на небосвода, която след още няколко секунди изчезнала от погледа на Антонио.