Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))

Фрай бил толкова изненадан от този глас с безупречно английско произношение, че отскочил далеч назад, препънал се и се проснал на пясъка до кораба. В този момент гласът му отговорил отчетливо на мисловния въпрос, че не е американец, но, че през последните две години е имал възможността да изучи добре английски език, тъй като мисията му на Земята го изисквала. Говорещият казал още, че досега не бил стъпвал на планетата ни и докато се адаптира напълно, щели да минат още четири земни години. Главната цел на мисията на извънземния била да изследва човешката адаптационна възможност. Искал преди всичко да разбере дали човек въобще е способен да пригоди мисълта си към концепции, които са отдалечени на светлинни години От конвенционалния му начин на мислене. Извънземният казал, че апаратът пред Фрай е само космическа капсула, транспортен апарат с дистанционно управление, в който има само малка пътническа кабина. Лично той се намирал в командната зала на кораб майка, на около 1450 км от земното кълбо. След това извънземният предложил на американския инженер да го разходи малко с капсулата.

Малко по-късно част от долната част на обшивката на кораба се отдръпнала навътре и се плъзнала встрани. През образувалата се врата Фрай влязъл в апарата и се озовал в овална кабина, дълга около 2,70 метра и широка около 2,10 метра. В нея имало четири анатомически оформени, но сравнително малки кресла. В това време гласът отново попитал Фрай дали има нещо против да се разходи до Ню Йорк за около 30 минути с апарата.

Фрай бил много изненадан, тъй като разстоянието било около 3000 км в едната посока, но се съгласил с предложението. Инстинктивно стъпил здраво на пода на кабината и се хванал за една от седалките пред него. Секунди по-късно Фрай забелязал как Земята с невероятна скорост се изплъзнала под сфероида. Той не почувствал абсолютно никакво ускорение, тъй като корабът се носел в небето непоклатим като скала. Малко по-късно в левия долен край на вратата, превърнала се в прозрачен екран, се появили светлините на Лае Крусес и тогава инженерът осъзнал, че за две-три секунди се е издигнал на височина около четвърт километър.

На зададения от него въпрос към извънземния, защо при издигането си не е почувствал никакво ускорение, последният отговорил, че силата, която придава ускорение на летателния апарат, по същество е идентична с гравитационно поле. Тя действала не само върху корпуса на космическия кораб, но и върху всеки грам маса, намираща се в него, включително на пътника и на пилота. Единствено границата на земното ускорение поставяла граница на максималната движеща сила на апарата. Тъй като обаче тази енергия е пропорционална на масата, а земното притегляне продължава да действа и върху двете, първоначалната сила, съществуваща между седалката и тялото на човека, остава почти константна. С намаляването на земното гравитационно поле при издигане все пак тази сила намалявала. По време на междупланетни полети на големи разстояния от естествени гравитационни източници от практически съображения извънземните създавали изкуствена компенсираща гравитация. Гравитацията, с която расата на извънземния била свикнала, съставлявала приблизително малко повече от половината на земната гравитация. Когато корабът започнал да се спуска над Ню Йорк от височина около 32000 метра, светлините на града заблестели много ярко, като милиони синкаво-бели диаманти, пръскащи светлина върху кадифен килим.