Друидите на Шанара

Пътеката отново се заспуска и друга падина се появи, този път обрасла с храсталаци и шубрак на мястото на мъртвите дървета. Те си проправяха път между къпини и клонаци към откритите пространства пред тях. Гъсти сенки се спуснаха над падината, когато светлината пропълзя и се скри на запад. Околните пранини издигнаха стена от мрачно мълчание.

Бяха достигнали една гола площ в центъра на падината, когато Куикнинг внезапно забави ход.

— Спрете — каза тя.

Те спряха на мига, като погледнаха първо нея, и после шубраците наоколо. Нещо се движеше. Фигурите започнаха да изникват от укритията си и да излизат на светло. Бяха със стотици — дребни тумбести същества, с космати възлести крайници и издадени скули. Изглеждаха така, сякаш бяха изникнали от шубраците, толкова си приличаха и се различаваха единствено по късите панталони и оръжията, които носеха. Това бяха ужасни оръжия — къси копия и някакви ками със странна форма и заострени краища. Съществата ги носеха заплашително и все повече наближаваха.

— Урди — тихо каза Хорнър Дийс. — Не мърдайте.

Никой не помръдна, дори и Пи Ел, който бе застанал почти в същото положение като заплашващите го същества.

— Какви са те? — Морган отправи въпроса си към Дийс, като в същото време отстъпваше назад към Куикнинг, за да я предпази.

— Гноми — отвърна другият. — С малко примес на Тролска кръв. Не може да се каже точно. Не се срещат никъде на юг от Чарналите. Те са северняци, както и Троловете. Живеят на племена, както Гномите. Много са опасни.

Урдите вече ги бяха напълно обкръжили, пресичайки всеки възможен опит за бягство. Те имаха мускулести тела, с къси яки крака и дълги ръце. Лицата им бяха тъпи и безизразни. Морган се опита да разбере по жълтеникавите им очи какво замислят, но не успя.