Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
Каризман седна.
— Трябва да пея, за да ги накарам да правят каквото и да било — сподели той. — Толкова е досадно понякога.
— Но какво правиш тук? — попита направо Хорнър Дийс. — Откъде си дошъл?
— Ох — въздъхна Каризман.
И запя:
Той направи гримаса.
— Страхувам се, че не е много оригинално.
И отново запя:
— Сега е значително по-добре, нали? — попита го той. Сините му очи се местеха от лице на лице, тревожно търсейки тяхното одобрение.
— Певец ли казваш? — попита Дийс. — От Рамплинг Стийп?
— Е, минавал съм през Рамплинг Стийп. Бил съм там за един-два дни преди няколко години. — Каризман изглеждаше засрамен. — Използвам го заради римата. — Той се оживи. — Но певец съм бил. През целия си живот. Имам певческа дарба и мога да си служа с нея. Имам талант.
— Но кой си ти, Каризман? — настоя Куикнинг.
Каризман направо се разтопи.
— Лейди, случаят ме доведе тук, в това място и време, включително и пред теб. Пребродил съм и Четирите земи, за да търся песните, които да вдъхновят моята музика. Аз съм неспокойна натура и не мога да остана дълго на едно място. Имал съм възможности да се установя някъде и дори дами, които са искали да ме задържат — макар че никоя не е била красива като теб. Но аз продължавах да се местя от място на място. Скитах се на запад, после на изток, най-сетне на север. Преминах през Рамплинг Стийп, но продължих да търся. Най-сетне пресякох планините, за да видя какво има отвъд тях.
— И успя да оцелееш? — запита Хорнър Дийс недоверчиво.
— На косъм. Имам интуиция, струва ми се, че идва от моята музика. Носех си достатъчно провизии, защото съм пътувал из бедни страни. Намирах пътя като се вслушвах в сърцето си. Имах късмет с хубаво време. Когато почти ги бях прекосил — изтощен и прегладнял, признавам си — Урдите ме намериха. Като не знаех какво да сторя, започнах да пея. Те останаха очаровани от моята музика и ме направиха крал.
— Нима са могли да бъдат очаровани от петстишия и случайни рими? — не се отказваше от скептицизма си Дийс. — Смело твърдение, Каризман.
Каризман се усмихна по детски.
— О, аз не претендирам, че съм по-добър от всеки друг.
И запя:
— А сега се подкрепете. Сигурно сте доста огладнели от пътуването. Храна и пиене има колкото искате. Разкажете ми какво ви води насам. Никой Южняк не идва по тези северни места — дори и трапери. Не срещам никой друг, освен Тролове и Гноми. И така, какво ви води насам?
Куикнинг му разказа, че са тръгнали да търсят един талисман, Според Морган тя му разкри много повече, отколкото трябваше, но Каризман не прояви особен интерес. Дори не попита какъв талисман, нито защо им е притрябвал. Искаше само да знае дали Куикнинг може да го научи на някоя нова песен. Каризман беше жизнерадостен и темпераментен, но в светоусещането му имаше нещо донкихотовско и ограничено. Приличаше на дете, любопитно, разсеяно и изпълнено с удивление към всичко. Искрено се нуждаеше от одобрение. Куикнинг бе най-отзивчива и той насочи цялото си внимание към нея, като включваше останалите в разговора по необходимост. Морган слушаше с безразличие, докато ядеше, после забеляза, че Уокър изобщо не слуша, а наблюдава Урдите около подиума. Морган също започна да ги наблюдава. След време забеляза, че са разположени в точно определени групи и че най-близката група беше смесена от стари и млади мъже, докато всички останали стояха надалеч от тях. Старейшините, помисли си Морган веднага. Те бяха увлечени в разговор помежду си и от време на време хвърляха по един поглед към хората на подиума, но общо взето ги игнорираха. Нещо се решаваше зад гърба на Каризман.