Пленник на тишината

— Съдът не призна ли за инвестиции доставките на мазут, машини и тролейбуси?

— Не. Логиката на завода е проста. Ето, бяхте обещали толкова милиона, а не ги дадохте. Но ръководството на завода не се интересувало колко „живи“ пари били похарчени, колко мазут е доставен, колко мениджъри са работили. То настоявало за пари. Подало иск в съда за разваляне на договора и връщане на акциите на държавата, защото МЕНАТЕП се сдобил с акциите чрез измама. Но никаква измама не е имало. Държавата получила толкова пари за акциите, колкото стрували. Заводът имал нужда от инвестиции. МЕНАТЕП не вложил инвестиции, но платил дълговете, дал толкова мазут и машини, че заводът се изправил на крака. Е, и какво още им трябвало? Инвестициите не съществуват сами по себе си, а се влагат, за да тръгне производството. Производството тръгнало, резултатът бил постигнат, какво значение има начинът? По-грамотно управление, по-съвременни действия. МЕНАТЕП създал посреднически фирми за продажбата на апатит. По цял свят това се смята за по-рентабилно и по-технологично обосновано. Но кой знае защо, съдът реши, че посредническата фирма, занимаваща се с продажбата на апатита, е откраднала парите. Логиката е шокираща: ако тя е купувала апатита по една цена, а го е продавала по друга и е присвоявала разликата, значи е откраднала. Смисълът на работата на всяка посредническа фирма е да купува от един и да продава на друг и да си прибира разликата. А прокурорът казва, че посредникът е откраднал.

— Не е ли било това схема за укриване на данъци?

— Не. В случая с „Апатит“ няма никакви данъчни претенции. Данъците са плащани както трябва. По „Апатит“ обвиненията са три. Първото е, че акциите били взети чрез мошеничество. Второ, че впоследствие са организирали продажбата на „Апатит“ и си присвоили разликата между цената на покупката и продажбата, все едно откраднали тези пари. Третото обвинение е, че когато излязло съдебно решение договорът да бъде развален и акциите да се върнат на държавата, Лебедев и Ходорковски съзнателно избегнали изпълнението на съдебното решение. Дори не споменавам, че тези обвинения нямат никакво отношение лично към Ходорковски и не е доказано, че той е причастен или поне че е бил осведомен за това, за което го обвиняват. Искам накратко да разкажа за съзнателното неизпълнение на съдебното решение. Който и учебник или наказателен кодекс да вземете, веднага ще разберете какво е престъпно неизпълнение на съдебните решения. Ако съдът е постановил решение, това не е достатъчно. След постановяването на решение трябва да бъде възбудено т.нар. изпълнително производство, т.е. да бъде изваден изпълнителен лист, той да отиде при съдия-изпълнител, съдия-изпълнителят въз основа на изпълнителния лист трябва да даде предписание минимум два пъти на конкретен мениджър от МЕНАТЕП, а мениджърът трябва два пъти да откаже да изпълни решението на съда и тогава се получава съзнателно неизпълнение. В дадения случай е имало решение на съда, но не било възбудено изпълнително производство, нито един съдия-изпълнител не е писал и не е пращал на никого никакви предписания. Нещо повече, двете страни постигнали доброволно споразумение. МЕНАТЕП доплатил за акциите на „Апатит“. Споразумението било утвърдено от съда! Когато повдигнали обвинение на Ходорковски и Лебедев за „Апатит“, имало вече официално действащо, утвърдено от съда, влязло в законна сила доброволно споразумение. Но тях ги обвиняват в неподчинение на съдебно решение. В този момент по същество всъщност самата прокуратура не се е подчинила на решението на съда. Вече по-късно служителите от прокуратурата подават протест срещу решението на съда, според което се признава извънсъдебното споразумение за „Апатит“ и решението на съда е отменено постфактум. Т.е. прокуратурата първо повдига обвинения, вкарва хората в затвора, разтръбява, че са виновни, и едва след това постига отмяна на съдебното решение. Ето какви неща стават там.