Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
— А тези полици били ли са погасени или не? — питам аз.
— Искате да разберете дали тук не се крие някаква измама? Дали не са дали полиците, а после не са ги платили? Ние документално потвърдихме, че всяка полица е била изплатена еди-кога си. Повечето от полиците са били погасени с пари. Не са платени само онези, които държавата е пуснала в оборот.
— А по телевизията казаха — възразявам аз, — че ЮКОС дал на държавата само някакви си хартийки.
— Така е, ако ценните книжа се наричат хартийки. Ценните книжа са хартийки, които имат пазарна цена. Как да ви поясня. Вие например искате да купите книга от мен. Тя струва сто рубли. Но вие нямате сто рубли, а имате полица, подписана от ваш приятел — известен и богат човек. Вие казвате: „Ето ви полица за сто рубли.“ И аз я вземам. Нормална полица. Вземам я вместо пари. Ако тази полица е ликвидна, защо не. Та така и полиците са останали у държавата. Повечето си изплатени, а неплатените винаги могат да бъдат предявени за плащане.
Продължаваме разговора с Генрих Падва. Той ми разяснява отделни моменти от това многотомно наказателни дело като на дете, старае се да говори бавно и ми дава примери, за да разбера по-добре. Той казва, че Ходорковски бил осъден и за укриване на лични данъци в размер на няколко милиона долара. Работата е там, че до 2001 година личните данъци в Русия не бяха 13% от дохода, както е сега, а се изчисляваха по прогресивна скала — колкото повече печелеше човек, толкова по-голям процент данъци плащаше. Освен доходите от ЮКОС Ходорковски имал и много други доходи. Да речем, западни предприемачи го молят да ги консултира за руската икономика и политика и му плащат за тези консултации. Ходорковски трудно би могъл да отчете всички тези хонорари и да ги включи в данъчната си декларация. Затова се регистрирал в данъчната служба като предприемач — неюридическо лице и плащал фиксиран данък върху допълнителните си доходи. А през 2001 година, когато въведоха 13-процентовия данък за личните доходи, Ходорковски отменил регистрацията си в данъчната служба и получил удостоверение, че службата няма никакви претенции към него. Сега обвинението твърди, че Ходорковски не бил получавал хонорари за консултации, а във вид на хонорари получавал заплатата си от ЮКОС.
— Ние предлагахме на съда — казва Падва — да призове някои хора, които са получавали консултации от Михаил Ходорковски. Съдът сметна това за нецелесъобразно. Ходорковски отказа да назове хората, на които е давал консултации. Според договора консултациите били конфиденциални. Той просто не може да ги назове, защото ще наруши договора. Но не това е главното.
— А кое е главното? — питам аз.
— Главното е — казва Падва, — че Михаил Борисович е харчел за благотворителност десетки пъти повече лични средства от сумата на уж неплатените лични данъци. Къде е логиката? Защо да крие един милион от данъци, щом за благотворителност е харчил десет милиона?
Разговаряме дълго. От време на време в кабинета на Генрих Падва влиза млада жена адвокатка. Дали му е помощничка? Или сътрудничка? Тя носи някакви документи и заедно с Падва педантично ги поправя точка по точка. Започваш да разбираш, че работата на адвоката прилича не на поетично търсене на истината, а на счетоводство. На процеса на Ходорковски адвокат Падва произнася пледоарията си два дни. Речта не прилича на стихове, доводите на обвинението не са атакувани със саблени удари, а по-скоро методично мачкани, както се мачкат бълхи.
Прокурорът например обвинява Ходорковски, че е пропилял парите на ЮКОС (т.е. на акционерите). Парите са изхарчени за подпомагане на компанията „Медиа-Мост“. Защитата възразява, че първо, Ходорковски е най-големият акционер на ЮКОС, т.е. и да е похарчил пари, те са главно негови. Второ, казват адвокатите, ето какво е станало в действителност. Съветът на директорите на ЮКОС, повечето от които са чуждестранни специалисти, не подставени, а реални, които не могат лесно да бъдат корумпирани, са взели решение да се даде кредит на компанията „Медиа-Мост“. По това време държавата нарочно разорява собственика на „Медиа-Мост“ Владимир Гусински, за да получи контрол над телевизионния му канал НТВ. Това е доказано в международния съд. За да се спаси от разорение, „Медиа-Мост“ моли ЮКОС за кредит, като в залог предлага сградата си в „Палашевски переулок“. Кредитът е даден, но се оказва недостатъчен. Въпреки всичко Гусински е разорен. Той не може да върне парите и ЮКОС получава сградата в „Палашевски переулок“ като компенсация. Акционерите на ЮКОС не смятат, че са ощетени. Ходорковски до ден днешен съжалява, че тогава ЮКОС недостатъчно е помогнал на Гусински. На нито един от документи те, свързани с кредита, даден на „Медиа-Мост“ от ЮКОС, няма подписа на Ходорковски.