Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
— Има и още един важен момент — казва Падва. — Ограбването на акциите на „Апатит“. Годината е 1994-та, върви приватизацията. Тогава, естествено, имаше много случаи на изопачаване на закона, поне затова, че самите закони бяха неясни и противоречиви. Като действащ юрист през деветдесетте години аз не можех тогава, не мога и сега да разясня как точно би трябвало да протече приватизацията в съответствие със закона.
— Тоест, случаят с „Апатит“ не може да се отсъди законово?
— Не може.
— А от гледна точка на справедливостта?
— Също не може. Минал е срокът на давност. Това не е юридическо заяждане, просто колкото повече време минава, толкова е по-сложно да се установи истината. Мисля, че нещата са изглеждали по следния начин. „Апатит“ — един от най-големите заводи, е в упадък. Както се казва, той е градообразуващо предприятие. Очакват се стачки и бунтове, тъй като работниците с месеци не получават заплати, т.е. цял град с месеци е обречен на глад. Заводът е задлъжнял на железниците и на енергетиците, не произвежда достатъчно апатит, за да бъде рентабилен. Държавата престава да дава пари и предлага на ръководството заводът да работи на принципа на самофинансирането, а ръководството не знае какво у това. И тогава Банка МЕНАТЕП решава да спаси завода, естествено, не без изгода за себе си. МЕНАТЕП става гарант на няколко компании, участващи в търга за закупуване на акциите на „Апатит“.
— Защо — питам аз — на няколко компании? По онова време въобще търгът би бил възможен с участието дори само на едно предприятие.
Генрих Павлович Падва спестява отговора. Всъщност в търга участват няколко компании, принадлежащи на МЕНАТЕП, за да е сигурно, че заводът ще бъде купен и за да се подбие по възможност цената. Общо взето, МЕНАТЕП предлага едновременно на държавата от името на своите компании твърде много, много, малко и съвсем малко пари. Държавата, разбира се, дава завода на менатеповската компания, предложила най-много пари. Но когато се обявяват резултатите от търга, победилата компания се отказва от завод „Апатит“. В такъв случай по закон заводът отива в компанията, предложила много пари. Но и тя също се отказва от завода. В крайна сметка компанията „Волна“, предложила най-малко пари, купува завода. Това, разбира се, е трик, но напълно законен през 1994 година.
— Този търг е бил инвестиционен — продължава Падва, — т.е. печели онзи, който обещава да инвестира повече пари в завода. В крайна сметка тази прословута „Волна“ печели търга. Моля! Тя става собственик на акциите. Парите за акциите на „Апатит“ обаче са дадени на „Волна“ от МЕНАТЕП. „Волна“ плаща до последната копейка стойността на акциите. После възниква въпросът за обещаните инвестиции. И тогава, първо, веднага е вложена някаква сума. Второ, погасени са дълговете към железниците и енергетиците. Трето, погасени са дълговете по заплатите. Четвърто, лично Ходорковски обещава, че от „Апатит“ няма да бъде уволнен нито един човек, че никой няма да загуби работата си. И нито един човек не е уволнен от „Апатит“.
В съда разпитваха бившия губернатор и той каза: „Ходорковски спаси областта от социален взрив. Иначе щеше да е ужасно.“ Но в инвестиционната програма било записано, че „Волна“ трябва да вложи в „Апатит“ толкова и толкова средства, после още толкова и толкова, а после пак толкова и толкова. Тези пари не са вложени. Защото начело на завода бил директор, който не умеел като добър стопанин да се разпорежда с парите. Не казвам, че е крадял. Просто е бил директор от съветски тип, умеел е да клинчи пари от държавата, но не умеел да ги харчи ефективно за благото на предприятието.
„Апатит“ например изразходвал огромни количества мазут за работата си и МЕНАТЕП, вместо да дава пари на завода, за да купува мазут през девет планини в десета, го доставял непосредствено на „Апатит“. Били нужни машини? МЕНАТЕП давал пари за машини. Тоест, МЕНАТЕП се занимавал с организацията на производството на завод „Апатит“, инвестирайки не в пари, а в натура: в машини, в мазут. И заводът заработил. И сега е отличен рентабилен завод, който произвежда огромно количество апатитов концентрат. Там е имало и социална програма. Предполагало се, че заводът ще получи пари за изграждане на тролейбусна линия. МЕНАТЕП не дал пари за тази цел, а просто построил линията. А сега казват, че Ходорковски и Лебедев откраднали инвестициите.