Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Изненада се, като видя, че пред вратата на залата за конференции стои пазач от охраната.
Мъжът видя Чейни, набра кода и отвори вратата.
— Влизайте, сър. Чакат ви.
Начело на масата седеше Брайън Додс, директорът на НАСА. От двете му страни се бяха настанили Марвин Тепърман и жена на около четирийсет години в бяла лабораторна престилка.
Чейни забеляза тъмните кръгове около очите на Додс.
— Заповядайте, господин вицепрезидент. Благодаря, че дойдохте толкова бързо. Това е доктор Дебра Олдрич, един от най-добрите геофизици на НАСА. Мисля, че познавате доктор Тепърман.
— Здравей, Марвин. Додс, дано да е важно, защото…
— Важно е. Седнете, сър. — Додс докосна едно от копчетата на клавиатурата пред себе си. Светлините угаснаха и над масата се появи холографско изображение на Мексиканския залив. — Картината е от сателита за океанографско наблюдение на НАСА. По ваша молба започнахме да сканираме залива в опит да изолираме източника на черната тиня.
На холограмата се появи част от морето, оградена с кръг от бели точки.
— Проследихме черната тиня до тези координати — район на около четирийсет и пет километра северозападно от полуостров Юкатан. Гледайте сега.
Додс натисна друго копче. Холографското изображение на морето се разложи на ярки зелени и сини петна. В центъра имаше ослепителен кръг светлина. Външните му очертания избледняваха в жълто и после в червено.
— Гледаме термалния образ на въпросния район. Както виждате, там долу има нещо много голямо, което излъчва огромни количества топлина.
— Отначало помислихме, че сме намерили подводен вулкан — намеси се доктор Олдрич. — Но геологичните наблюдения, извършени от Мексиканската национална петролна компания, потвърждават, че в района няма вулкани. Направихме още изследвания и установихме, че от мястото се излъчват големи количества електромагнитна енергия. Това не е особено изненадващо. Мястото се намира в центъра на кратера Чикшулуб, район със силно магнитно и гравитационно поле…
Чейни вдигна ръка.
— Извинете, че ви прекъсвам, докторе. Убеден съм, че темата е интересна, но…
Марвин сграбчи китката на вицепрезидента.
— Те се опитват да ви кажат, че там долу има нещо, Инис. Нещо много по-важно от войната. Брайън, вицепрезидентът е зает човек. Защо не пропуснеш научните обяснения и не покажеш акустичните изображения от томографа?
Додс смени холограмата. Цветните петна се размиха и се превърнаха в черно-бяло изображение на морското дъно. На сивия фон ясно се очерта черен отвор на нещо като тунел.
— Сър, акустичната топография е техника, която излъчва лъчи от акустична радиация — в случая свръхзвуково пулсиращо ехо — в морското дъно и ни позволява да видим предметите заровени отдолу.
Чейни изумен наблюдаваше как под голямата дупка започна да се оформя огромен яйцевиден предмет. Додс увеличи образа.
— Какво е това, по дяволите? — с прегракнал от вълнение глас попита Чейни.
Марвин се усмихна.
— Най-великото откритие в историята на човечеството.
— Какви ги дрънкаш, Марвин? Какво е това нещо?
— Инис, преди шейсет и пет милиона години предмет с диаметър единайсет-дванайсет километра, тежък един билион тона и движещ се със скорост шейсет и шест километра в секунда се е разбил в плитко тропическо море — сегашния Мексикански залив. В момента гледаме останките на нещото, което е паднало на планетата ни и е избило динозаврите.
— Но как е възможно нещо да е оцеляло?
— По-голямата част е унищожена. Отломъкът, който виждаш, е около километър и половина в диаметър и представлява една осма от първоначалния размер на нещото. Учените от години спорят какво е паднало на Земята — комета или астероид. Но ако не е нито едно от двете?
— Престани да говориш с гатанки.
Марвин се бе вторачил като хипнотизиран в холографското изображение.
— Гледаме структура, съставена от иридий и един господ знае какво още, намираща се на повече от километър и половина под морското дъно. Външната обвивка е изключително дебела и сензорите на сателита ни не могат да проникнат…
— Външна обвивка? — Очите на Чейни щяха да изхвръкнат от изумление. — Искаш да кажеш, че това нещо е космически кораб?