Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
Юки спря до камиона. Слязох и се ръкувах с Канезаки.
— Ключовете са вътре — както обикновено, прескочи общите разговори той. — Трябва да тръгвате.
— Имаш ли нещо ново за мен?
Том махна с ръка на сестра си.
— Камионът не ти ли стига?
— Знаеш какво имам предвид.
— Не. Нямам нова информация. Но когато получа, ще я кача на сайта.
— Какво да правим с камиона? Кога трябва да бъде върнат?
— Взех го за един месец. Да се надяваме, че дотогава проблемът ще е решен и ще измислим нещо. Договорът за наем е в жабката.
Страничната врата на вана се отвори и Рина и Рика едновременно извикаха:
— Чичо Томо!
Канезаки махна с ръка и на тях.
— Чичо Томо ли? — учудих се аз.
Той сви рамене.
— Нали разбираш, от Томохиса. Пък и чичо Том звучи странно.
Докс се измъкна от минивана и стисна ръката на Том.
— Радвам се да те видя бе, човек — каза той. — Май вечно ни измъкваш от някакво затруднение.
— И вечно в замяна за нещо — изтъкнах аз.
Ларисън и Тревън слязоха от колата.
— Чичо Томо, какво правиш тук? — извика Рина.
— Майка ти дойде да ме вземе, миличка! Дълга история. Ще ви я разкажа по пътя.
Сетне се обърна към нас.
— Не знам къде отивате и по-добре да не научавам. Само гледайте да е надалече. Ще ви търсят в столицата, а разполагат с всички възможности да търсят както трябва.
Ларисън погледна камиона.
— Изборът ти на превозно средство ми харесва.
Канезаки кимна.
— Никой няма да обърне внимание на движещ се камион. Номерата на този са от Уайоминг и никой няма да го забележи дори тук, в Мериленд. Освен това, докато единият шофира, двама или дори трима могат да пътуват скрити отзад. Издирват четирима, тъй че е по-добре да не ви виждат заедно. Като стана дума за това, трябва да тръгвате.
— Божичко! — възкликна Докс. — Отзад ще е истинска сауна. Някой има ли нещо против аз да карам?
Никой не отговори. Докс се качи и се намести зад волана. Тревън и Ларисън заобиколиха отзад.
— Нямах време да взема вода или нещо друго — каза Канезаки. — Резервоарът е пълен и купих няколко кашона и ролки полиетилен с въздушни мехурчета, за да има поне на какво да седите в каросерията. Когато се стъмни и се отдалечите от града, можете да спрете и да си вземете каквото ви трябва. Ще ти съобщя веднага щом науча нещо.
— В хотела имаше проблем — осведомих го аз.
Том ме погледна напрегнато.
— Какво искаш да кажеш?
— Четирима. Трябва да са били хора на Хортън. Някак си са ни проследили или са ни очаквали. Не сполучиха. Сигурен съм, че ще чуеш за това.
Той не отговори, само се озърна към вана. Към племенниците си.
— Сестра ти явно е много умна — продължих аз. — Каза ми, че взела номерата назаем от случайна кола в спокоен квартал. В района на Вашингтон трябва да има десетки хиляди ванове като нейния. Нищо не я заплашва. Никой не може да я открие.
Канезаки избърса потта от челото си и прокара пръсти през косата си.
— Господи! Аз не… Господи!
Отиде при вана, затвори страничната врата и се качи отпред. Приближих се и той спусна стъклото.
— Благодаря — казах. — И на двамата.
Юки ме погледна и можех да се закълна, че почти се усмихва.
— Не искам да знам — поклати глава тя и посочи брат си. — Квит сме, господин Държавен департамент.
Канезаки мрачно кимна.
— Може и така да се каже.
Зачудих се какво е направил за нея, по дяволите. Така или иначе, сега той й беше поискал услуга и тя му се бе отплатила.
Надявах се да не е с по-висока лихва, отколкото очакваше Юки.
18.
Като страняхме от междущатските магистрали и пътувахме на северозапад, ние напуснахме Мериленд, пресичайки Потомак по моста Пойнт ъв Рокс, далеч от околовръстното и шосе 95. Шофираше Докс, аз бях отпред до него. Слънцето се спускаше ниско в небето, но още беше достатъчно светло. Искаше ми се да се стъмни по-бързо. Всеки момент очаквах зад нас да се появи фаланга от полицейски коли с включени светлини и надути сирени. Звучеше абсурдно, естествено, ала същото можеше да се каже за присъствието на ония четиримата в „Хилтън“. Бях сигурен само, че колкото повече се отдалечим от града, толкова по-добре ще се чувствам.