Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Тя поставя в неудобно положение и брат си, тъй като той не може да я обвини за това, че иска от него да устои на думата си. Когато той настоя на френския брак, тя се съгласи първият ѝ брак да е със съпруг по негов избор, стига да може сама да си избере втория — и сега го стори. Хенри ѝ се гневи много, а също и на скъпия си приятел Чарлс, мнозина говорят, че Брандън се е провинил в държавна измяна, задето се е оженил без позволение за една принцеса.
— Би трябвало да бъде обезглавен — казва без заобикалки старият Томас Хауард. — По-добри мъже от него, далеч по-достойни, са отишли на дръвника за далеч по-дребни провинения. Нима това не е измяна?
— Не мисля, че този крал обича екзекуциите — казвам. — И благодаря на Бога за това.
Вярно е. За разлика от баща си Хенри е крал, който не изпраща хората в Тауър или на дръвника, а копнее за обичта и възхищението на двора си. Бързо прощава както на любимата си малка сестра, така и на най-стария си приятел, когато те се връщат тържествуващо в двора и планират втора, многолюдна сватба през май.
Това е едно от малкото щастливи събития тази пролет, когато кралят и кралицата са единни в привързаността си към палавата му хубава сестра, и радостта си от завръщането ѝ в двора. Но ако не се брои това, отношенията им си остават хладни и принцеса Мери, вдовстващата кралица на Франция, намира двора много променен.
— Той изобщо ли не приема съвети от кралицата? — пита ме тя. — Никога не идва в покоите ѝ, както правеше преди.
Поклащам глава и откъсвам със зъби един конец от ръкоделието си.
— Сега никого освен Томас Улзи ли не слуша? — настоява тя.
— Никого освен Томас Улзи, архиепископ на Йорк — казвам. — А в своята мъдрост архиепископът проявява предпочитания към французите.
Архиепископът е заел мястото на кралицата по време на тайните съвети на Хенри; заел е мястото на всички други съветници в залите на съвета. Труди се толкова усърдно, че да погълне постовете и заплащането на дузина мъже, и докато той снове между канцелариите и хранилищата за скъпоценности, Хенри е свободен да се прави на влюбен, а кралицата няма какво друго да направи освен да се усмихва и да си дава вид, че няма нищо против.
Кралят все още посещава леглото на Катерина заради неотменната нужда от наследник, но намира наслада другаде. Възхищението на Катерина означава по-малко за него сега, когато тя вече не е красивата вдовица на по-големия му брат, жената, за която му беше забранено да се ожени. Има по-ниско мнение за баща ѝ, откакто той не му помогна срещу Франция; има по-ниско мнение за нея, задето не го дарява с наследник. Те все още са един до друг на всяка вечеря, разбира се, тя е почитана като кралица на Англия на всяко важно събитие, но той вече не е сър Вярно Сърце, и сега това е ясно за всеки, а не само за бдителните дами в покоите на кралицата и техните семейства, следящи за интересите си.
Дворецът Гринич, Лондон
Май 1515 г.
Не харесвам Чарлс Брандън; дори в деня на официалната му венчавка пред многобройни гости с нашата принцеса Мери не мога да изпитам топли чувства към него, но това се дължи на моята предпазливост. Когато видя мъж, когото всички обожават, чието издигане до най-високите постове в страната напомня на литнала нагоре искра, винаги се питам какво ще направи със своята горещина и светлина, и чий сламен покрив ще изгори до основи?
— Но поне това е брак по любов за нашата принцеса Мери — казва ми кралицата, докато стоя зад нея и държа диадемата ѝ, а придворната дама прибира косата ѝ с игли. Тя е съхранила пищния червеникавокестеняв цвят, който принц Артур обичаше, само с няколко сиви нишки в нея.
Усмихвам ѝ се.
— От нейна страна със сигурност има любов; но вие изказвате предположението, че Чарлс Брандън има сърце.
Тя поклаща глава към мен в усмихнат укор, а дамата улавя една падаща фиба.
— О, съжалявам — казва кралицата и сяда неподвижно. — Виждам, че не се отнасяте благосклонно към любовта, лейди Маргарет — усмихва се тя. — Превърнала сте се в студена стара вдовица.
— Наистина — казвам бодро. — Но принцесата — искам да кажа, вдовстващата кралица на Франция — има достатъчно сърце за тях двамата.
— Е, лично аз се радвам, че тя се върна в двора — казва Катерина. — И се радвам, че кралят прости на приятеля си. Такава хубава двойка са — тя ми се усмихва косо. Катерина изобщо не е глупачка. — Нали архиепископът на Йорк, Томас Улзи, одобрява брака? — иска да се увери тя.