Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Тя поклати глава. Скот избута ръчките за газ до нулево положение, двата радиални мотора се закашляха и спряха. Единственият шум сега идеше от генератора в дъното на кабината. Ейприл видя как камерата се спусна на дъното с леко друсване, пред обектива й се вдигна за малко пясък и после се уталожи в лъча на прожектора.
— Ще я изтегля на повърхността, Скот — каза Джим, без да откъсва поглед от катера, който сега се намираше на по-малко от четвърт миля. Със своите петдесет метра дължина той изглеждаше заплашителен за всеки, който се намираше на морското равнище.
Телевизионният екран все още бе включен и Ейприл видя как камерата се откъсва от дъното. Без стабилизиращия ефект на влаченето, при което перките й я застопоряваха в една плоскост, камерата започна да се върти, лъчът на прожектора се отклоняваше все по-наляво и улови някакви смътни очертания в далечината. Ейприл се вгледа по-отблизо и присви очи.
— Работи ли видеокасетофонът? — попита тя.
— Да. Защо?
— Аз… не съм много сигурна какво видях. Стори ми се метално.
Скот погледна изображението и веднага се наведе напред.
— Джим! Спри да теглиш. Виждаме нещо откъм левия борд.
— Можеш ли да поемеш натам? — попита тя.
Скот кимна, дръпна лостовете за газ и натисна стартера на десния мотор, който запали от първото завъртане. Уиджънът пое бавно, а Скот бе натиснал докрай десния кормилен педал, за да не се завърти, докато запалваше левия двигател.
— В тази посока ли? — попита той Ейприл, която закима енергично.
Гласът на същия офицер от Бреговата охрана по портативното радио мигновено събуди у тях тревогата, че преследването вече започва.
— Самолет новембър-осем-седем-едно-браво, наредено ви беше да застанете на дрейф, а това означава да спрете двигателите. Това е заповед. Изгасете двигателите.
Скот грабна радиостанцията с едно плавно движение.
— Само поддържаме стабилизиращ курс. Ще спрем двигателите, когато приближите достатъчно, за да хвърлите въже.
Офицерът повтори заповедта, а Скот въртеше непрекъснато глава от екрана към компаса и обратно.
— Той е! Скот, това е албатросът! — извика Ейприл.
— Достатъчно близо ли сме?
— Да! Можеш ли да спреш?
Двигателите спряха.
— Дай на Джим някакви указания — рече Скот. — Да вдигне ли камерата, да я приспусне… или какво?
— Малко нагоре, Джим — рече тя.
Скот повтори нареждането.
Катерът вече забавяше ход и с периферното си зрение Скот можа да види неколцина моряци на носа да подготвят въжета, както и групата, която щеше да дойде на борда им, макар че не му бе много ясно как щяха да се прехвърлят на толкова малък съд като уиджъна.
— Виждам левия двигател, но… другият, другият ми трябва. — Ейприл се наведе под таблото към носовия люк. — Джим, можеш ли някак си да завъртиш камерата наляво?
Изображението бавно се промени, камерата се завъртя несръчно наляво, но достатъчно, за да се види ясно купчината изкривен метал, където би трябвало да се намира десният двигател, както и големите дупки в крилото до него.
— Боже мой, десният двигател се е наклонил на една страна и перките на витлото са се врязали в крилото! — рече тя.
— Ейприл, трябва вече да извадим видеокасетата. Могат да я конфискуват.
— Можеш ли… можеш ли да почакаш? С всяка изминала секунда изображението става все по-добро.
Скот се измъкна от мястото си и отиде отзад, където застана до портативния видеокасетофон с миникасети.
В кабината вече ечеше глас, усилен от мегафон: нареждаше им да спрат и да приемат двама души, които щяха да дойдат със сал, за да инспектират самолета.
— Идвайте, момчета. Не правим нищо незаконно тук — изрева Джим отдолу.
— Какво правите? — попита офицерът.
— Изпробваме нова подводна видеосистема. Готов съм вече да я издърпам на повърхността.
Ейприл гледаше как дясното крило бавно приближава. Двигателят някак си се бе изместил или се бе откъснал от окачването си, но вместо да се отдели изцяло от албатроса, се бе изкривил надясно и поне две от перките на витлото се бяха впили в предния ръб на крилото и резервоара, досущ като някакъв странен трион. Гледката бе едновременно и смайваща, и отвратителна.
„Как, за бога, са се измъкнали живи?“ — зачуди се Ейприл. Били са на косъм от взривяване във въздуха.