Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
— Какви са тези тъпашки въпроси?
— Никога ли не си опитвал? — изненада се Паху. Само го изгледах. Той се извърна към Ума, но тя затвори очи и поклати глава. — О, мой човек, на всяка цена да трябва да опиташ!
— Да опита какво? — полюбопитства Шобан, която се бе върнала.
— Да си пие урината.
— Правила съм го — каза ирландката.
— Сигурно се шегуваш!
— Според някои била извор на голяма естествена сила и визуализация. Действала подмладяващо. Имам приятели, които се кълнат в нея.
— Ето на, видя ли? — рече Паху.
— Но на мен не ми подейства. Наливах се цели два месеца, после ми писна.
— О, не е достатъчно — отсече Паху. — Трябва да упорстваш най-малко половин година, за да усетиш ефекта.
— Сигурно. Но ако живееш с някого, върви, че му обяснявай защо го правиш. Не всеки… — Тя ме погледна. — Не всеки възприема без предубеждения хората, които не живеят като него. Но да ви призная, не е пир за сетивата.
— Вие не сте добре — казах аз.
— Не е чак толкова ужасно.
— Всички ли си избрахте какво ще ядете? — прекъсна ни Ума, и слава богу.
— Избрах какво няма да ям — рекох аз. Погледнах пак листа с менюто. — Това явно не е от добрите провинциални ресторанти, нали? — Ума се свъси и поклати глава. — Ще си взема риба с пържени картофи, за всеки случай.
След като и другите си избраха по нещо, Ума отиде на бара да даде поръчката. Исках да се покажа кавалер и да го направя аз, но ме досрамя да ида при бармана. Отпих предпазливо от бирата и преглътнах, като държах под око Паху.
Храната беше… прилична, доколкото може да е прилична британската кухня. Виж, при рибата и пържените картофи няма какво да объркат, макар че се поизмъчих със салатата. Тя всъщност се състоеше от няколко листенца маруля с търкалце кромид лук и размекнат домат, но аз не съм от хората, дето ще седнат да се оплакват.
— Какви сосове към салатата имате? — попитах бармана — по съвместителство и келнер.
Той ме зяпна.
— Какво искате?
— Сос към салатата. Разбирате ли… към салатата?
— А, салатен крем ли искате?
Да ви призная, не знаех дали искам салатен крем. Извърнах се към другите, но те избягваха да срещат погледа ми. Трябваше да се досетя защо.
— Да, разбира се, звучи добре.
Когато бяхме в Дуровернум…
Онова приятелче се скри някъде отзад и след малко се върна с шишенце, в което се белееше нещо. Приличаше ми на… всъщност не ми се казва на какво.
— Вижте какъв буламач — споделих с останалите. — Онзи кретен се пъхна отзад колкото да го забърка. И да ми отмъсти, задето му напръсках заради Паху стъклото.
— Бре, вдигна врява до възбог — отбеляза Шобан, както нагъваше лакомо. — Хващам се на бас, че си единствено дете.
— Това, Марти, си е най-обикновен салатен крем — успокои ме Ума. — Наистина.
— От какво е направен?
— По-добре не питай — намеси се пак ирландката.
Направи ми впечатление, че тя не си е сложила от него върху марулката.
Пъхнах вилицата в шишенцето и го опитах плахо. Имаше вкус на майонеза. На наистина стара, наистина долнопробна майонеза. Побутнах шишенцето встрани.
— Не ти ли хареса?
— Според мен не е добре изстуден.
— Салатеният крем не се изстудява.
Това не ме насърчи особено.
— Ще мина и без него. Ако исках да прекарам деня в кенефа, щях да прибягна до старовремския начин и да се отцепя.
Оставих и салатата непокътната.
— Та откъде знаеш кой играе в „Женски кръстопът“? — попитах аз Ума.
Отново бяхме поели на път. Индийката бе преотстъпила мястото на мъртвеца на Паху, за да седне с мен на задната седалка. В началото Шобан се намуси, но още щом потеглихме, Паху пак се сви на кравай и откърти. Шобан си тананикаше, както въртеше волана.
— Бях председателка на местния клуб на почитателите на Едгар Бюканън. Умирам си за него. — Зяпнах от изненада. — Шегувам се, Марти.
— Нали не сте написали сценарий, който се опитвате да пробутате? В смисъл, че не ме разкарвате нагоре-надолу колкото да ви се хвана на въдицата и да ви намеря продуцент?
Ума прихна. Смееше се като дете, с цяло гърло.
— Не. Нямаме сценарий. Въпреки че имам научна степен по кинознание, защитила съм я в Лондонската политехника. Това обаче беше много отдавна, в съвсем друг живот.
— Гледала ли си БУНТ? — попитах я аз.