Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
— Да му се не види! — изсъсках аз.
Долепих длан до устата си — точно както правят морските пехотинци, какъвто никога не съм бил — но вече беше късно. Вдигнах очи и видях един скинар с мръсни панталони в защитен цвят, който се приближаваше към Паху и могилата. Държеше пред себе си револвер. Изглеждаше голям — май беше стар модел колт четирийсет и пети калибър — и много смъртоносен. Скинарът се бе насочил към Паху, но когато извиках, се обърна към мен и изобщо не се двоуми: три бързи изстрела един след друг. Два от куршумите рикошираха о каменния край на могилата, третият се заби в тревата пред мен. Отстъпих, залитайки, назад, хлъзнах се и отново паднах. Скинарът вървеше право към мен, сипаничавото му лице грееше злорадо.
Този път онзи се прицели внимателно, като хвана револвера с две ръце. Видях как примижава с дясното око и се готви да натисне спусъка.
Изстрелът дойде някъде зад него и направо отнесе парче от ръката му над лакътя. Вторият куршум го улучи точно в гърдите, той се свлече на земята, която се обагри с кръв, оставила нещо като червен пунктир. Колтът отхвръкна от ръката му, политна и се удари в една скала. Колкото до гилзата, и аз не знам къде е паднала.
Зад него се изправи Шобан, застанала в класическата за стреляне стойка. После се завтече към скинара, който се мяташе като риба на сухо — кръвта от раната му бликаше ли, бликаше и се пенеше като морски прибой. Шобан не се колеба и миг: продължи да стреля в гърдите на скинара, докато той престана да се гърчи.
— Бре, бре, бре — прошепнах аз.
Ирландката ме погледна как още стоя на четири крака, изплю се върху скинара и дойде при нас.
— Ще ме боготворите по-късно — рече тя и ме погледна кръвнишки. — А сега трябва да се изнасяме.
Подмина ме и отиде при Ума да й помогне да стане. Индийката не можеше да откъсне очи от окървавения скинар. Шобан я огледа хубавичко дали не се е наранила, но Ума настоя, че й нямало нищо. Въпреки това се облегна на ирландката и двете заобиколиха могилата и излязоха пред нея. Забелязах, че по дрехите на Шобан има кръв, но и тя май не беше ранена.
— И аз съм добре. Не се притеснявай — рекох й.
Но ме болеше кракът, та куцуках подире им.
Паху бе успял криво-ляво да се изправи, макар че от ръката му още течеше кръв. Той гледаше трупа пред големите камъни, който наподобяваше принесен в жертва човек. Шобан прихвана ръката му с парче плат, което пристегна.
— Има още един — предупреди ирландката.
— Какво? Къде? — глътна си езика Паху.
— Мъртъв е — успокои го Шобан. — Още един труп. Ей там, отзад.
— Ти ли го уби? — попитах я аз.
— Не, тъпанар такъв, просто му дойде времето. Разбира се, че го убих, какво ще го гледам!
Заведе ни при втория труп. Първият мъртвец си беше истински скинар: с бръсната нула номер валчеста глава, щръкнали уши и смачкан нос. Беше в дрехи в защитен цвят и мюнстерки с метални върхове, които сякаш трябваше да се връзват цял месец. Вторият не приличаше на него: чорлава мръсна рижа коса като грива и гъста дълга брада, от която, макар че тя вече се бе сплъстила от кръвта, си личеше, че нашият юнак е предпочел в своя пансион обикновената закуска. Скинарът беше нисък и тантурест, докато Червенобрадкото беше едър като канара — висок и набит, с шкембе като на борец сумо. Беше облечен в черни дънки и охлузено черно кожено яке. Приличаше повече на рокер.
Гръклянът му беше разрязан. Това бе единствената рана, която видях. Мъжът беше огромен и наистина недоумявах как Шобан се е справила. Въпреки това реших да си нямам вземане-даване с нея — не че бях смятал да имам.
— Тулий? — попитах.
Ума отиде при трупа и много предпазливо вдигна ръкава. Ръцете на мъжа бяха изпъстрени с червени и черни татуировки. Върху бицепсите му се мъдреха големи свастики — от преобърнатите. Индийката опита да му смъкне ризата, но той бе много тежък и тя не се справи. Шобан коленичи и разпра ризата. Точно над сърцето си Червенобрадко имаше татуировка на свастика. Най-малкото го помислих за татуировка, докато не се наведох и не видях, че всъщност свастиката, както и руните на Паху, е жигосана върху кожата. Върху ръцете на мъжа се виждаха и буквите ONT.