Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
— Пясъчник — отвърна индийката. — От същия камък е направен и външният кръг в Стоунхендж.
— Не — спрях я и с широко движение показах цялата могила. — Питам това тук какво е?
— Погребална могила — отговори Паху. — За жреци и тем подобни. Поне това се разбира от руните. Нали?
Ума му кимна.
— Мисля, че да. Всъщност тук съм за пръв път. Доколкото знам, в могилата са погребвани първожреци и магове. Тя вероятно е пряко свързана със Стоунхендж. И безспорно е на същата лей-линия. Но тези фигурки… не бива да вярваме безусловно на предупрежденията, изсечени върху камъка с руни.
— Недей да обобщаваш — намеси се Паху и направи с пръсти някакъв странен знак във въздуха.
— А защо има свастика? Може би Тулий вече е бил тук?
— Да, има свастика, но тя не е дело на Тулий — обясни Ума.
Изведнъж си спомних, че предната вечер, по време на ритуала и тя е дълбала свастики върху гроба на Бекет в Кентърбъри. Мислех да я питам защо, но после забравих.
— Не разбирам — рекох й.
— Свастиката е много древен символ, срещаме го в различни култури. Може да бъде открит в египетската и китайската символика, дори в символиката на коренните жители на Америка. Самата дума е дошла от санскрит и означава добруване, късмет. Съвсем очевидно е символ на слънцето, не виждаш ли, Марти? Знак и олицетворение на светлината.
— Но… — Погледнах отново свастиката. Нещо не беше както трябва. И тази свастика, и свастиките, които бе издълбала Ума, ми се сториха някак странни. Внезапно се сетих какво. — Обърнати са в противоположната посока — рекох аз. — Върховете на раменете им. Сочат в другата посока.
Паху се изсмя. Ума също прихна.
— Не, Марти — каза тя. — Тази свастика не е преобърната, тя е истинската. Когато взимат символа, нацистите нарочно го преобръщат, така че раменете да са по посока на часовниковата стрелка. Преобърнатата свастика е използвана няколко века преди Хитлер. От много време се смята, че преобърнеш ли символа, призоваваш силите на хаоса и на черната магия. След Първата световна война новопоявилите се нацисти заимстват преобърнатата свастика от Ложата на светлината, която е в основата на първоначалния орден Тулий и на Черния орден.
Отново погледнах истинската свастика и прокарах пръсти по нея.
— Това място древно ли е?
— Трудно е да се каже, но според мен е най-малко на две хиляди години. Ала не е чак толкова древно, както Стоунхендж.
— Но руните са много по-нови — допълни Паху.
— Да, те са на хиляда и двеста-триста години.
— Мале! — ахнах аз.
Старините винаги са ми вдъхвали страхопочитание. Сигурно защото съм от Щатите, където нищо не е чак толкова старо, особено пък Лос Анджелис, където „стар“ е най-мръсната от всички ругатни.
— Страшно много време, през което да си мъртъв.
Ума се усмихна, после се свъси.
— Какво има? — попитах я.
Тя погледна Паху, който й кимна. Индийката коленичи и притисна длани към основата на два от камъните. Огледах се и видях, че Шобан се е отдалечила. Не беше в неин стил.
— Има нещо гнило — оповести Ума.
Видях червената струя, бликнала от ръката на Паху, още преди да съм схванал, че се стреля. Вторият изстрел беше съвсем неточен: куршумът се заби в пясъчника и раздроби на малки люспици руните, издълбани върху него.
Паху продължи да стои като вкаменен, да гледа ръката си, от която бликаше кръв, и да примигва объркано. Чух трети изстрел, но вече тичах към Ума и така и не видях къде се е забил. Тя се бе навела точно като щраус, който се опитва да си зарови главата в пясъка, но пак нищо не я предпазваше от куршумите. Сграбчих я през врата и я затеглих към ъгъла на погребалната могила, по-далеч от мястото, откъдето според мен се стреляше. Ума се свлече зад могилата и аз се препънах в нея. Като че ли проехтя и четвърти изстрел, но си ударих коляното в един голям камък, та може би само така ми се е сторило от болката в капачката.
Ума се бе проснала по лице и се опитваше да стане.
— Не мърдай — прошепнах й.
От тази страна на могилата не виждах никого. Дърветата най-близо до нас бяха най-малко на триста-четиристотин метра вдясно, а зад могилата, докъдето поглед стигаше, се бе ширнало равно поле. Наложеше ли се да бягаме, щяхме да загазим не на шега. Както бях застанал на четири крака, надзърнах предпазливо иззад могилата.
Паху бе залегнал по гръб и се клатушкаше, стиснал ранената си ръка. Видях как от едно дърво на двайсетина метра от могилата скача някакъв тъмен силует, спомних си мъжете от съня и потреперих. Иззад по-малката могила гръмнаха още два изстрела и макар да не виждах нищо, отново зарових лице в пръстта. Понечих да се понадигна, чух поредния изстрел и отново се долепих до Майката Земя. Някой ме сграбчи за глезена и аз изпищях. Изритах с все сила, докато видя, че зад мен е Ума. Бях я фраснал по гърдите и тя залитна назад и отскочи при камъка.