Нощна сянка [bg]

— Бил е пиян? — изненада се Корбет.

— Не само беше пиян, ами и едва се държеше на краката си. Пиян или не обаче, умря на въжето.

Ратисбон нямаше какво друго да добави. Корбет му благодари, даде му няколко монети и мъжът се затътри към изхода.

След него в приемната влезе лейди Хауиса в траурната си премяна. Положи клетва и седна. После вдигна воала си и веднага се усмихна на Ранулф. Служителят на Зеления печат загледа вдовицата с такъв копнеж, че се наложи Корбет да го стрелне с поглед, за да го накара да се опомни.

— Лейди Хауиса — започна Корбет, — благодаря ви, че дойдохте тук в този скръбен за вас момент. Кралят обаче изисква от мен отговори, така че трябва да ви задам някои въпроси.

— Питайте ме каквото пожелаете, сър Хю.

— Колко време бяхте омъжена за съпруга си?

— Около единайсет години.

— И нямахте дете?

— Не, сър Хю, явно такава е била Божията воля.

Корбет разгледа бледото й лице с големи тъмни очи и стиснати устни. Забеляза, че от време на време главата на лейди Хауиса потрепва, сякаш я боли вратът. Въпреки обстоятелствата Корбет реши, че ще е най-добре да бъде директен.

— Обичахте ли съпруга си?

— Не, мразех го!

Другите двама съдии ахнаха, но Корбет не им обърна внимание и продължи:

— Защо го мразехте?

— Защото душата му беше по-черна и от най-тъмната нощ, сър Хю. Съпругът ми беше жесток и безчувствен човек.

— Лейди Хауиса… — Корбет се наведе и измъкна от кожената торба под стола си чашата, която беше взел от убежището. — Разпознавате ли тази чаша?