Завръщане на Острова на изгубените [bg]

- О, Джордан - сети се Джей. - Онова, което стана в лампата ти онзи ден, с ключовете за лимузината. Извинявай. Върнах ги на Бен, да знаеш.

- Няма нищо - каза Джордан. - Помислих, че много са ти трябвали, щом се наложи да си ги пожелаеш.

- До скоро, хора - каза Мал.

Иви изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заспи права, и едва-едва успя да помаха на другите.

- Аз ще поостана - рече Карлос и седна на кърпата до Джей.

- И аз - добави Джей, който вече беше се изтегнал до кърпата на Джордан.

Мал и Иви размениха многозначителни усмивки, но не се присмяха на момчетата. Запазиха си това право за по-късно. Когато влязоха в стаята си, и двете се срутиха на леглата си и спаха, докато будилникът ги събуди за училище на следващата сутрин.

Преди Мал да влезе в час, трябваше да свърши още нещо. Тя пропусна закуската и отиде направо в библиотеката. Стражите пред входа не я познаха, а и бяха повече от последния път.

- Трябва да вляза да видя майка си! - настоя тя.

- Съжалявам, крал Бен нареди да не се допускат никакви посетители.

- Но този път ще направя изключение - каза Бен, който беше чул разпрата и бе дошъл да види какво става.

- Рано си станал - отбеляза Мал.

- Имам тренировка. Другата седмица започват плейофите - обясни Бен. - Какво става? Искаше да се видиш с майка си ли?

- Да - отвърна Мал.

- Пуснете я - нареди Бен.

Двамата влязоха в стаята. Мал не се стърпя и хукна напред. Спря рязко пред пиедестала със стъкления похлупак.

Злодеида бе изчезнала.

Гущера го нямаше.

И имаше само трима души, които биха могли да я откраднат.

Дъхът й спря. По някакъв начин злодеите бяха успели да се промъкнат покрай стражите!

- Какво ще правим?

Бен обаче не изглеждаше разтревожен, а по-скоро малко глуповат и засрамен.

- Мал, трябва да ти покажа нещо - каза той. Извади телефона си и й показа видеокартина на гущер под стъклен похлупак. - Това е живо предаване.

Тя погледна.

- Но как? Това е...

- Злодеида. Когато се върнах от Камелот, я преместих от библиотеката в музея, в случай че някой се опита да направи нещо глупаво. През цялото време беше там. Не се е преобразявала изобщо и е в безопасност.

- Ами стражите?

Той се изчерви.

- Тук са само за фасада. Нищо не пазят.

- И майка ми е все още просто гущер - засмя се Мал.

- Просто гущер - усмихна се Бен.

По-късно през деня Бен помоли четирите злодейски деца да дойдат при него, за да обсъдят проблема с талисманите.

- Очевидно е, че не можем да ги оставим ей така - каза той.

- Да, трябва да ги неутрализираме - съгласи се Мал. - Но как?

Къде щяха да намерят достатъчно мощна магия, която да прочисти талисманите от злото? А тя пък трябваше да намери начин Яйцето на дракона да се излюпи. Беше му хвърлила един поглед сутринта - то определено започваше да сияе в зелено по краищата.