Завръщане на Острова на изгубените [bg]

- Ау! - извика Карлос, когато се блъсна в Джей, който нададе вой и залитна към Иви, а тя изпищя и падна върху Мал.

- Ние сме! - викна Мал. - Успокойте се!

Те продължиха напред и скоро отново чуха стъпките, този път по-силно, заедно с гласове. Само че звуците идваха от другата посока - някъде отпред, а не зад тях.

- Кой е там! - извика Мал, а останалите трима се скупчиха зад гърба й.

- Мината започва ей там долу - чуха нечий тътнещ глас. - Сигурни ли сме, че това е необходимо?

- Хайде да проверим колко надолу се спуска и накъде води. Няма да ни навреди - каза друг глас.

Внезапен поток светлина обля минната галерия и четиримата запримигваха, временно ослепели. Само че, макар да не виждаше, Мал би познала този глас навсякъде.

- Бен! - извика тя и хукна към групата, която се спускаше към галерията.

- Мал? Ти ли си? - попита Бен и обърна фенерчето към нея.

- Да! Всички сме тук! - отвърна тя и изплува от мрака.

- Ти си добре! - той грейна и я притисна в обятията си.

Мал затвори очи и отвърна на прегръдката. Когато човек успее почти да спаси цяло кралство - и за малко да умре от падане отвисоко, се научава да цени истинските прегръдки.

- Какво правите тук? Откъде дойдохте? - попита тя.

- Всичко ще ти разкажа - отвърна той в момента, в който тя казваше:

- Толкова имам да ти разказвам!

Те се засмяха, когато Карлос, Джей и Иви се присъединиха към тях, малко поизцапани и пооръфани, но цели. Без да пуска Мал, Бен се здрависа с момчетата и ги тупна по гърбовете, а после набързо прегърна Иви. Петимата се усмихнаха широко.

Старецът, който стоеше зад Бен, се прокашля.

- О, ъ, да - каза Бен, изчерви се и пусна Мал. - Това е Мерлин, а Сърдитко го познавате.

Вълшебникът кимна за поздрав, а джуджето изръмжа:

- Познавате ли сина ми Гордън? Учи в гимназия „Аурадон" с вас.

- Познаваме Дъг - усмихна се Иви.

Сърдитко изсумтя.

- Всички познават Дъг. Същият е като баща си, прекалено много го харесват.

Иви не се сдържа и се засмя.

Бен обясни как феите от Небивалата земя му бяха помогнали да проследи лилавите драконови люспи до изоставената диамантена мина. Мал и останалите пък разказаха за приключенията си около събирането на талисманите.

- Значи Ин Сид е бил прав и Катакомбите наистина стигат до Аурадон -отбеляза Карлос.

- Ей сега бяхме на Злодеидина планина - каза Мал. - Имаше драконово гнездо на върха на Гибелния зъбер, но дракон не видяхме.

- Значи сме по-близо от всякога - рече Бен. - Създанието сигурно живее тук и стига до Аурадон през този тунел.