Завръщане на Острова на изгубените [bg]

- Екскалибур! - възкликна Карлос, който позна меча от историческите книги за Камелот.

- Единственият и неповторим - каза Бен, без да сваля поглед от Мадам Мим. -Най-мощният меч в Аурадон. Знаеш какво може да прави.

- Затова предлагам да си спестиш страданията, Мим - каза Мерлин, който беше се освободил от клетката, превръщайки се в гъсеница, а сега бе възвърнал човешкия си облик.

Лилавият дракон изсумтя, когато Бен натисна острието към гърдите му. Накрая се превърна в лилава мъгла и Мим отново се появи като вещица с превити рамене.

- Толкова ми липсва Аурадон - проплака тя. - Овцете бяха вкусни.

- Уви, Аурадон не е място за теб - каза Мерлин.

Той размаха жезъла си и Мадам Мим бе изпратена обратно на Острова на изгубените.

- Предай поздрави на Мади от мен! - викна подир нея Мал.

- Трябва да затворим този тунел, така никой друг няма да го използва, за да влезе в Аурадон - каза Бен.

- И аз си мислех за същото - рече Мерлин, махна пак с жезъла и галерията зад тях се затвори завинаги с непроходима стена, която нито човек, нито магия не могат да пробият. - Ето, сега е запечатан за вечни времена. Никой от Острова на изгубените няма да може да мине оттук.

- Да се прибираме вкъщи - каза Бен и посегна към ръката на Мал.

- Добър план - усмихна се тя и стисна ръката му. - Вие готови ли сте?

Останалите трима кимнаха.

- Време беше - рече Джей. - Утре сме на училище.

- А тази вечер трябва да напишем домашните си - напомни Карлос.

- Надявам се, че онлайн профилите ни са се обновявали както трябва - каза Иви. - В момента мислят, че сме на легло, с кихавици от грипа.

- Кихавко ли казахте? Аз не съм Кихавко, аз съм Сърдитко - каза Сърдитко.

- Мерлин? - обърна се към него Бен. - Имаш ли нещо против да ни изпратиш у дома? Само този път?

- А ако можеш да ме хвърлиш до Омагьосаната гора - рече Сърдитко, - ще ми спестиш едно пътуване с кола.

- Аз самият съм към Камелот - каза Мерлин и се ръкува с всички.

- Добър крал си, Бен - рече вълшебникът. - И беше прав. Не ни трябва магия, за да хванем дракона. Само усърдие и кураж, както ти ни показа.

- Благодаря - рече Бен. - Това значи много за мен. Макар че ни потрябва магия, за да го изпратим обратно на Острова на изгубените и да затворим прохода. И да се приберем у дома.

- Подробности, подробности - усмихна се Мерлин. - Кой ли в днешно време чете дребния шрифт?

- Ще върнеш ли това на Арти? - попита Бен и му подаде меча.

- С удоволствие - отвърна старият вълшебник с усмивка.

- Сбогом, Мерлин - каза Мал, а останалите помахаха.

- Ще тръгваме ли? - подкани ги Сърдитко.

Мерлин запретна ръкави.

- Нека всеки се върне там, където трябва да бъде - каза вълшебникът. Вдигна жезъла за последен път и прати всички, където им беше мястото.