![Завръщане на Острова на изгубените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/9/zavrshchane-na-ostrova-na-izgubenite-bg-download.jpg)
Завръщане на Острова на изгубените [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Наследниците #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542717041
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщане на Острова на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:
- Злодеидина планина - каза тя, когато и другите дойдоха. - Насам.
Според картата Гибелният зъбер бе на върха на планината и на него имаше драконово гнездо.
- Опа, мирише ми на катерене - каза Джей.
- Знаете как е. Само аз трябва да се кача - напомни му Мал. - Не се притеснявайте.
- Не - възрази Карлос. - Всички ще се качим. Помниш ли какво каза професорът? Не е нужно да правиш това сама.
- Но това е моят талисман - възрази Мал. - Всички вие трябваше да вземете своите сами.
- Идваме с теб - каза Иви. - Поне докато талисманът ни спре. Няма да спорим.
- Няма да се отървеш от нас - рече Джей. - Така действат приятелите, не помниш ли?
- Добре - предаде се Мал. - Да вървим.
Закрачиха по мъртвата земя. Въздухът бе натежал от дим. През пукнатини в земята клокочеше зелена слуз и четиримата си помагаха да прескачат отровните локви. Мал не спираше, докато Иви стенеше и се оплакваше, че главата още я боли от отровата, а Джей мълчеше, сигурно замислен за съкровищата, от които бе се отказал. Карлос определено изглеждаше все още разтърсен от срещата с майка си - истинска или не, тази жена всяваше ужас.
Бяха се обединили в мълчанието си. Яйцето на дракона бе най-мощният сред талисманите и господарката му щеше да е способна да командва силите на Ада.
- Знаете ли какво, окото на дракона в скиптъра всъщност не е истинско око. Просто прилича на око. Иначе е драконово яйце - каза Мал.
- Тогава защо се казва „Окото на дракона"? - попита Карлос.
- Ама си и ти! „Окото на дракона" звучи по-яко - обясни Джей.
- Да, сигурно - съгласи се Карлос.
- Е, тук има ли дракон? - попита Иви и се огледа, обзета от страх.
- Да се надяваме, че не - отвърна Карлос.
- Вие може да изчакате тук - каза Мал. - Планината няма да ви пусне по-близо. Тя се закатери по скалите, като първо намираше място за стъпване и после се издърпваше нагоре.
Само че когато Джей сложи ръка на камъка, планината не го отблъсна, нито пък Иви и Карлос. Мал погледна надолу и малко се разочарова, че останалите се катерят след нея.
Дали е, защото талисманът ме смята за слаба?, питаше се тя.
С тази неприятна мисъл в главата Мал продължи да се катери, следвана от приятелите си.
42.
Яйцето на дракона
Когато стигнаха върха на Гибелния зъбер, откриха, че драконовото гнездо е колкото малка лодка. Обгорените, почернели клонки бяха усукани нагъсто и никъде не се виждаше яйце. Мал коленичи и затършува. Останалите последваха примера й и претърсиха всеки сантиметър от гнездото.
- Няма го - ядоса се Мал.
- Трябва да е тук - каза Иви.
- Може да са стигнали преди нас и да са го намерили. Круела, Джафар и Злата кралица - рече Джей. - Нали се предполага, че са някъде из Катакомбите?
- Вероятно затова и четиримата успяхме да се изкатерим по планината - каза Мал. Беше одраскала дланта си по пътя нагоре и сега я притисна, за да спре кървенето. - Защото талисмана го няма.
- Не! - викна Карлос. - Трябва да е тук. Ако го бяха намерили, планината щеше да е изчезнала. Не помните ли какво стана с другите места? Започнаха да се рушат веднага щом взехме талисманите. Продължавайте да търсите.
Мал затършува отново и се сблъска с Иви, която падна върху Карлос, а той се препъна и се стовари върху Джей.
- Няма достатъчно място и за четирима ни - оплака се Мал. - Трябва да излезете. Не ми помагате. Може талисманът да не се показва, защото вие сте тук - ядосано каза тя.
- Сигурна ли си? - попита Иви.
- Да - отвърна Мал.
- Хубаво - рече Джей. - Щом не ни иска тук, няма за какво да висим. А и от това място ме побиват тръпки.
- Но професорът каза... - започна Карлос.
- Него го няма, нали? Не той изкатери цяла планина, за да търси яйцето. Махайте се! - извика Мал.
Карлос, Иви и Джей се спогледаха. Мал продължи да ги гледа гневно, докато един по един излязоха от гнездото и започнаха да се спускат надолу по планината.
Мал нямаше нужда от никого, никога не бе имала такава нужда. Е, добре, може и да се бяха обединили, за да победят Злодеида, но в края на краищата всички знаеха, че волята на Мал бе пречупила волята на майка й и бе превърнала дракона в гущер.
Макар че в този момент сърцето на Мал се сви при мисълта за приятелите й, които слизаха надолу, тя не можеше да допусне тази мисъл да я спре. Отново започна да претърсва всеки сантиметър от гнездото и на третия път зърна с крайчеца на окото си нещо под мръсотията. Нещо дребно и лилаво.