Дълбина в небето [bg]

За по-малко от четиридесет секунди изминаха четиристотин метра — целият път по слънчевата страна на астероида. Мястото беше чудесно за алпинизъм, дори да ги нямаше слънцето и сребристото покривало. За малко не изгубиха Фам Патил. При такова шеметно спускане трябваше да знаят точно къде да забият следващия клин и какво натоварване би издържала скобата, когато се отблъснеш от скалата и се спуснеш надолу. За щастие изчислиха предварително всичко до най-малката подробност, още докато разполагаха електрическите джетове. Не можеше да съществува никакво разумно извинение, ако някъде е допуснат пропуск. Патил висеше при близо половин G гравитация, когато клинът му изскочи от скалата. Щяха да го изгубят завинаги, ако Цуфе и Джими не бяха здраво завързани. Само още няколко секунди забавяне и лъчите на появилото се слънце щяха да ги изпепелят.

„Но въпреки всичко планът им проработи!“ Вече се намираха на срещуположната страна на кораба, където тия копелета не очакваха посетители. Когато очите на всички ослепеят за миг от бликналата светлина, те ще заемат позиции.

Сега клечаха под туловището на „Далечно съкровище“. Корабът се извисяваше шестстотин метра над тях. Бяха толкова близо, че различаваха ясно всички части в предната му част и очертанията на резервоарите. Внимателно бяха проучили въпроса и знаеха, че това е най-запазеният от всички кораби на Чуенг Хо. Вътре имаше необходимото оборудване, но което е по-важно — хора, които трябваше да освободят.

Всичко наоколо тънеше в мрак, но скоро пелената от газове щеше да се разсее. Слънчевите лъчи постепенно превземаха тъмнината. Джими и останалите, бяха свалили сребристите си наметала и термокостюмите. Скоро обаче ги полазиха мразовити тръпки. Те притичваха от прикритие до прикритие, влачейки след себе си инструментите и импровизираните оръжия като се стараеха да не ги изложат неволно на слънчевата светлина. „Май няма как да стане по-светло от това.“ Но уредът за отчитане на времето сочеше, че са минали по-малко от сто секунди от началото на Изгрева. Максималната мощ на слънцето щеше да бъде достигната след още сто секунди.