Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Някакъв глас избръмча в ушите му.
— Джими, Джими! Чуваш ли ме?
Думите едва се долавяха. Телетекстът показваше, че сигналът е декодирано лазерно излъчване, идващо откъм покрива в лагера на Новородените.
Джими замръзна: в най-лошия вариант врагът се гавреше с него; в най-добрия — Фам Тринли се беше досетил, че целта им е „Далечно съкровище“ и сега щеше да ги провали като последен глупак. „Забрави този идиот, а ако мисията успее, му избий и последните зъби.“ Джими погледна към небето над Хамърфест. Антената имаше виолетов оттенък и бавно се въртеше в светлината на Изгряващата. В космоса много трудно може да бъде засечен лазерен лъч. Но тук не се намираха в открития космос. Ако Новородените знаеха накъде точно да гледат, със сигурност щяха да видят линията на Тринли.
Отговорът на Джими беше компресиран до милионни от секундата и изпратен по посока на лазерния лъч.
— Веднага изключи това, смахнат дъртак такъв!
— Дадено. Но по-напред ще ти кажа, че те знаят за плана. Успели са да разшифроват кода.
Наистина беше Тринли, макар и да звучеше доста странно. Освен това никой не му беше казвал за кода.
— Всичко е нагласено, Джими. Но те все още нямат пълна информация. Върнете се! Каквото и да ви чака на „Далечно съкровище“, няма да е във ваша полза, а само ще влоши нещата.
Боже мили! Известно време Джими стоя като вкаменен. Ужасът от смъртта и поражението го измъчваше насън всяка нощ след нападението. За да стигнат дотук, те трябваше непрекъснато да поемат рискове. Той не изключваше възможността да ги разкрият. Но не си го беше представял точно така. Откритието на стария глупак може да излезе важно; но вече беше напълно безполезно. Да спрат и да се върнат обратно сега щеше да е най-лошият изход от ситуацията. „Прекалено късно е.“
Джими се насили да отвори уста и проговори.
— Казах да прекъснеш връзката.
Той се обърна отново към люка и набра новата парола, въведена от Новородените. Измина секунда, после двете части на люка се разделиха. Ду и Патил потънаха в полумрака на въздушната камера. Дием са забави само секунда, поставяйки малко приспособление отстрани на люка. Сетне ги последва.
12.
Фам Тринли прекъсна връзката. После се оттласна нагоре и бързо се заизкачва обратно към пукнатината в скалата. „Ето, значи се провалихме.“ Томас Нау беше изключително умен, освен това притежаваше особена проницателност. Тринли беше свидетел на провеждането на стотици операции; някои по-кратки по време от тази, други продължаваха векове. Но никога досега не беше срещал толкова прецизно, почти фанатично вторачване в детайлите, каквото Новородените бяха показали при разгадаването на тайния код. Нау имаше на разположение или някакъв магически софтуер, или армия от маниаци. Някъде в подсъзнанието на родения на твърда земя Тринли се загнезди мисълта какво ли би било, ако един ден успее да ги надхитри.
В този момент обаче оцеляването беше негова първа грижа. Ако Дием се беше отказал от „Далечно съкровище“, капанът на Нау можеше и да не се задейства. Или поне имаха някакъв шанс да избегнат смъртоносната му хватка.
Отляво диамантът искреше с цялата си красота. Отвсякъде го заливаха отблясъците на най-големия скъпоценен камък в историята на човечеството. Отпред гледката бе не по-малко величествена — слънчевите лъчи образуваха ореол около ледените върхове. Сребристото предпазно покривало сега се беше издигнало високо и се държеше за повърхността само в три точки.
Внезапно Фам усети как твърдата повърхност се изплъзва изпод краката му и се озова увиснал над пропастта, хванат само с една ръка. От нея по цялото му тяло преминаха вибрациите на планината, която се тресеше. От дъното на падината, по която дойде, се вдигаше пара, а диамантената планина танцуваше около него. Фам зърна как от цепнатината извира светлина. Беше разгледал внимателно картите, по които се ориентираше екипът. Диамант Едно и Диамант Две, разположени в една равнина. Инженерите на Новородените използваха долината наоколо като естествено хранилище за леда и замръзналия въздух от Арахна. Много практично, но не толкова предвидливо. Част от слънчевите лъчи проникнаха през цепнатината между Едно и Две и стигнаха до леда и снега от другата страна. Сега образувалата се пара разделяше двата диаманта. Той видя какво стана с предпазното покривало — стотици метри от сребристата материя бяха разкъсани на дребни парченца. А светлината, струяща отгоре, приличаше на адска дъга.