Дълбина в небето [bg]

По-далече от лагерите, прикрити отчасти от Диамант Едно, се намираха междузвездните кораби. Представляваха тъжна гледка. Беше някак неестествено символите на свободния човешки дух да са приковани един за друг като каторжници с вериги на краката. Видът им будеше и друг спомен — за китове самоубийци, гниещи на океанския бряг. Нямаше никакво време обаче да построят хангар и за тях. При това в сегашното си състояние те повече напомняха сметище за старо желязо. Новородените платиха скъпо и прескъпо за своето коварно нападение. След унищожаването на флагманския кораб близо денонощие Фам се носеше без посока в очуканата совалка, но накрая успя да се включи в контролната система на флотата. По всичко личеше, че Пастир Нау изобщо не подозира кой ръководеше битката в действителност. Само ако изпитваше и най-малко подозрение, Фам щеше да бъде или убит, или да потъне в дълбок летаргичен сън на борда на „Далечно съкровище“ заедно с другите оцелели бойци.

Макар нападнати коварно от засада, Чуенг Хо бяха на крачка от победата. „Щяхме да им видим сметката, ако проклетият «гнил мозък» на Новородените не ни беше изтръшкал до един.“ Само ако бяха обърнали внимание на тревожните сигнали, които изпращаха телата им! Но дори тази скъпо платена победа едва не се превърна в масово самоубийство. Бяха оцелели най-много два от корабите с двигатели за свръхсветлинна скорост. Още един-два можеха да бъдат ремонтирани като се съберат части от безнадеждно пострадалите. Ако се съди по дестилацията на летливите вещества обаче, сигурно трябваше да мине още много време, преди да се сдобият с водорода, необходим за гориво дори само на един кораб.

До Изгрева оставаха по-малко от петстотин секунди, Фам внимателно се оттласна от повърхността и се заиздига към скалите, докато защитното покривало не скри от очите му струпаните един до друг кораби. Горе Дием, Ду и Патил — вече бяха отпратили Киви да се прибира — трябваше за последно да проверят здравината на въжетата, с които е опаковано покривалото. По официалния канал, на който се свързваха хората от екипа, се разнесе спокойният глас на Дием. Фам обаче знаеше, че това е само запис. Под прикритието на изолационното покривало Дием и останалите се промъкнаха от другата страна на скалите. И тримата вече имаха оръжие. Удивително колко много операции изпълняваше електрическият джет, особено пък моделите на Чуенг Хо.

И така, Фам Тринли се оказа изоставен и изолиран от групата. Нямаше съмнение, че Джими с радост се е отървал от него. Доверяваха му се, само когато трябваше да се свърши нещо дребно и незначително — като да подхранва илюзията, че целият екип е още тук например, Фам Тринли сновеше непрекъснато напред-назад, така че да го виждат и откъм Хамърфест, и от лагера на Търговците, и усилено разговаряше с механичния глас на Джими Дием от записа.

Триста секунди до Изгрева. Тринли също се пъхна под изолиращото покривало. Отдолу се отриваше гледка към струпаните късове лед и внимателно складирания замръзнал въздух. Тъмният прах, образуван при разстилането на покривалото, сега отново се слегна по повърхността на диамантената планина.