Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Май беше най-добре да говори с Джими Дием още сега. Около Новородените имаше твърде много неразгадани мистерии, за които хората от Чуенг Хо понякога дори не подозираха. Като например защо част от техните приспособления и оборудването им действаха така добре. По време на кръстосания обстрел тяхната тактика се оказа несъмнено по-добра, но Фам Тринли остана поразен от системата им за откриване и унищожаване на цели на противника. Не беше виждал подобно нещо в никоя битка досега.
Тринли имаше неприятното предчувствие, че не е далеч мигът, когато конспираторите ще бъдат притиснати в ъгъла. Въпреки това заговорниците смятаха, че това е най-добрият и в същото време последен шанс да отблъснат Новородените. Сигурно е така. Но цялата тая работа изглеждаше твърде нагласена, за да е истинска.
„В такъв случай се възползвай максимално от ситуацията.“
Фам се съсредоточи върху това, което показваше визьорът му. Той прихващаше телеметрите на Новородените и видеокартините, които те предаваха за лагера. Част от информационния поток лесно можеше да се дешифрира. Ония несретници Новородените прекалено се доверяваха на линиите си. Май дойде време за истинския шпионаж.
— Петдесет секунди до Изгрева.
Гласът отчиташе с равен монотонен тон последните двеста секунди до Изгрева. Цялото множество, събрано в залата, стихна и мълчаливо наблюдаваше екраните.
— Четиридесет секунди до Изгрева.
Езр се огледа скришом. Ксин трескаво местеше очи от един към друг екран. По всичко личеше, че е неспокоен. Томас Нау внимателно изучаваше гледката от повърхността на Изчезващата. Но съсредоточеният му поглед показваше по-скоро любопитство, отколкото страх или подозрение.
Киви Лизолет беше погълната от гледката върху екрана, показващ изолиращото покривало и екипа на Джими Дием. Изражението й продължаваше да е мрачно и намусено, още откакто влезе в залата. Само Езр можеше да предполага какво се е случило. И чувстваше облекчение от това. Джими използваше това невинно четиринайсетгодишно момиче за параван на конспирацията. Но той открай време поставяше целта над всичко. Ето защо Езр направи каквото е по силите му, за да опази момичето и да предотврати участието му в операцията. „Готов съм да се обзаложа, че Киви няма да му прости, дори когато узнае истината.“
— Първата вълна пристига след десет секунди.
Картината, предавана от микросателита, обаче оставаше непроменена. През облаците продължаваше да прозира само слаба червеникава светлина. Дали „старият чешит“ си правеше космически шегички с тях, или това наистина беше знаменателният миг?
— Изгревът!
Точно в центъра на диска на Изчезващата избухна ослепителна точка, която се разрасна за по-малко от две секунди и покри цялото лице на звездата. Картината, предавана от сателита, изчезна. Светлината ставаше все по-ярка, по-ярка и още по-ярка. Из помещението се разля меко сияние. То образува сенки върху отсрещната стена, а цветовете на видеотапетите бавно избледняха.
— Пет секунди след Изгрева — продължи механичният глас. — Данните сочат седем киловата на квадратен метър.
Езикът имаше различен, триландерски акцент. Нима записът не беше направен от Новородените? Въпросът обаче само се мерна в съзнанието на Езр и беше изтрит от последвалите събития.
— Десет секунди след Изгрева.
В единия ъгъл на помещението имаше екран с гледка от света на Паяците. До този момент той тънеше в мрак, но сега светлината го обгърна и дискът на планетата засия в целия си блясък под лъчите на звездата, чиято мощ вече надхвърляше пет пъти тази на слънцето. И продължаваше да расте.
— Двайсет киловата на квадратен метър.
Данни за мощността на изригванията в миналото, сравнени със сегашната сила на Изчезващата можеха да се видят върху скала на един от екраните. Последният Изгрев изглеждаше не по-малко величествен от предишните.