![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Джими, „Съкровището“ се движи — обади се зад гърба му Цуфе.
— Да, вече успях да се блъсна в една стена. Имам чувството, че се движи дори повърхността, към която е закрепен.
Дием притисна шлема си към стената. Точно така. Ако тук имаше атмосфера, сега щяха да чуват дрънчене и грохот от рушащи се части. Изглежда Изгревът причиняваше повече неприятности, отколкото бяха очаквали. Само ден по-рано това щеше много да го разтревожи, но сега…
— Това няма никакво значение, Цуфе. Да продължаваме нататък.
И той поведе групата още по-бързо надолу по стълбата. Излиза, че Фам Тринли е прав и планът им още отначало е бил обречен на провал. Въпреки това той имаше намерение да разбере как точно е станало това. Щеше да измъкне истината на всяка цена.
Вътрешните люкове бяха разбити и сега вакуумът обхващаше целия кораб. Плавно преминаха покрай помещенията, които трябва да са били ремонтните бази и работилниците. После прекосиха огромни тъмни дупки, където доскоро се намираха стартерите на двигателите за свръхсветлинна скорост.
Високо над тях, в самото бронираното сърце на „Съкровището“, се намираше лазаретът с хладилните камери за летаргичен сън. Сега… Джими и групата му преминаха през предпазните щитове. Всеки път щом опираха ръце до стените, усещаха как скърца и стене корпусът на кораба, чувстваха как бавно се придвижва. Поне засега никой от най-близките кораби, за които бяха привързани, не се беше преобърнал. Джими не беше сигурен дали изобщо ще разберат какво става, ако това се случеше.
Стигнаха входа към лазарета. Новородените твърдяха, че държат пленените бойци на Чуенг Хо именно в него. Нима и тук ги чакаше зееща празна дупка? Това също ли беше една от многото лъжи?
Джими се промъкна през входа. Лампите върху главите им засвяткаха във всички посоки.
Цуфе Ду изкрещя.
Не беше празно. Имаше много тела. Лъчът от неговата лампа обходи трескаво помещението… Хладилните камери липсваха, но лазаретът беше пълен с трупове. Дием свали лампата от главата си и я закрепи в една дупка на стената. По стените с кривене започнаха да танцуват сенките им, но сега поне виждаше всичко.
Т-т-те всички са мъртви, нали?
Гласът на Фам Патил беше някак унесен, а въпросът му само свидетелстваше какъв ужас изпитва в този момент.
Дием пристъпи сред мъртъвците. Телата лежаха притиснати плътно едно в друго. Хиляди, събрани в тясното помещение. Той разпозна някои от бойците. Майката на Киви. Но смъртта на малцина беше настъпила вследствие на декомпресация. „Кога ли са загинали другите тогава?“ Някои от лицата бяха спокойни, с отпуснати черти, но другите… Той замръзна, забелязал блясъка на две мъртви очи, втренчени в него. Лицето беше съсухрено, а по челото личаха синини от измръзване. Джими го позна. Човекът беше оцелял след нападението и живя известно време след това.
Цуфе се щураше из стаята, а сянката й подскачаше върху ужасната гледка по пода.
— Този е от триландерите, нали?
— Да. Мисля, че е от геолозите.
Беше един от учените, за когото досега се предполагаше, че го държат в Хамърфест. Дием посегна към лампата на стената. Колко ли мъртъвци бяха събрани тук? Купчините тела се простираха дори отвъд светлото петно, което хвърляше лампата — там, където преди се издигаха стени. „Мигар са избили всички?“ Усети пристъп на гадене.
Патил висеше неподвижно над пода откакто зададе въпроса си. Цуфе обаче цялата се тресеше, а говорът й ставаше ту апатично монотонен, ту трескаво приповдигнат.
— А ние си мислехме, че те държат много от нашите като заложници. Излиза, че са разполагали единствено с трупове. — Тя високо и пискливо се изкиска. — Но това е вече без значение, нали? Ние им вярвахме и това беше напълно достатъчно за тях.
— Може и да не е точно така.
Гаденето най-сетне престана. Капанът хлопна. Нямаше съмнение, че тримата с Цуфе и Патил скоро ще са мъртви. Но дори да им оставаха секунди живот, пак трябваше да разобличат подлеците. Той измъкна аудиокутията от гащеризона си и потърси подходящо място на стената, където да я закрепи. „Ето, пак ще използвам забранено оборудване. Наказанието за това е смърт. Да, точно така, ще си получа заслуженото.“ Но преди това чрез вибрациите на корпуса гласът му щеше да стигне до предавателя, който прикрепи на стената до външния люк. Монтираните в най-близката част от лагера антени със сигурност ще прихванат съобщението му и ще го препредадат нататък, така че повечето от Чуенг Хо да могат да го чуят.