![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Сто четиридесет и пет киловата на квадратен метър.
— Това е кулминационната точка — обади се някой.
Сега Изчезващата светеше стотици пъти по-силно от стандартно слънце. Поне така показваха наблюденията от предишните избухвания, макар последното да се оказа по-мощно от тях. Изчезващата щеше да остане в това състояние през следващите десет хиляди секунди, а после трябваше да намали силата си до нивото на две стандартни слънца. И да се задържи така следващите няколко години.
Не се чуваха никакви победоносни викове. През последните неколкостотин секунди аудиторията пазеше гробно мълчание. Отначало Киви беше прекалено заслепена от собствения си гняв, че са я натирили обратно в лагера. Наредиха й да напусне, точно когато десетина въжета, придържащи сребристото покривало, се скъсаха. Това създаваше огромен риск ледът да бъде изложен на директна слънчева светлина.
— Казах на Джими, че това няма да издържи.
По гласа й обаче личеше, че вече не е толкова ядосана.
Появата на слънчевата светлина наистина представляваше величествена гледка, но щетите, които нанесе, надхвърляха и най-мрачните прогнози. Газови гейзери изригваха от всички страни. Нямаше начин жалките им електрически джетове да издържат на техния напор. Щяха да минат Мсек преди повърхността на астероида отново да се успокои.
Четиристотин секунди след настъпването на изгрева сребристото предпазно покривало се откъсна от повърхността. То се издигна плавно нагоре, трептейки на фона на виолетовото небе. Долу нямаше и следа от екипа, който би трябвало да се крие под него. Из залата се надигна тревожен ропот. Нау направи нещо с ръкавела си и гласът му зазвуча достатъчно силно, че да се чува из цялата зала.
— Не се притеснявайте! Екипът е имал на разположение неколкостотин секунди, през които да забележи, че покривалото се е разкъсало. Това време е напълно достатъчно, за да се скрият в сенките под скалите.
Киви кимна утвърдително с глава, но после се обърна и тихо прошепна на Езр:
— Освен ако не са паднали от там. Все още не проумявам защо им трябваше да се качват толкова нависоко.
Рискът да са паднали или пък да са се изпарили беше еднакъв. Дори термокостюмите нямаше да ги спасят.
Езр почувства една малка длан да докосва неговата. „Дали хлапето изобщо си дава сметка, че тя е причина за всичко това?“ Секунда по-късно обаче той стисна нежно ръката й. Киви гледаше втренчено мястото, където работеше нейната група.
— Трябваше да съм заедно с тях.
Тя повтаряше това още откакто влетя разярена в залата, но сега тонът й беше много по-различен.
Картината върху екраните изведнъж затрептя, сякаш нещо порази всички камери едновременно. Светлината на Изчезващата, която проникваше през вече напълно открития Диамант Две, се превърна в ослепителен сноп лъчи. Сега обаче беше придружена и от звук — непрекъснат тътен, чиято сила ту се усилваше, ту отслабваше.
— Пастирю! — Гласът прозвуча силен и настойчив, не като механичните съобщения в техническите доклади на Новородените. Беше Ритцер Брюхел. — Диамант Две се цепи, издига се…
Те също ясно виждаха как масата от милиарди тонове се накланя настрани, освободена от оковите, които досега я държаха към повърхността. Тътенът, който изпълваше залата, очевидно идваше изпод лагера — там, където се късаха връзките на диаманта с астероида.
— Ние не се намираме на пътя му, сър.
Езр вече се убеди, че грамадата бавно се придвижва, но си даде сметка, че няма опасност да връхлети върху лагера и корабите. Камерите бавно изместваха ъгъла си на наблюдение, а присъстващите в залата трескаво търсеха към какво да се привържат.
Хамърфест беше построен върху Диамант Едно. Поне засега той изглеждаше стабилен и цял. Но корабите отдолу… Много от тях бяха привързани към диамантите, а всеки от тях съдържаше милиони тонове гориво. Сега корабите бяха почти на ръба на Диамант Едно. Движенията им напомняха танц на морски чудовища и ако продължаха още малко, това щеше да е фатално за флотата.
— Пастирю! — Отново беше Брюхел. — Получих аудиовръзка от водача Дием!
— Добре, свържете ме с него!
Във въздушната камера беше тъмно. Слънчевата светлина не проникваше дотук. Не се усещаше и наличието на атмосфера. Дием и групата му преминаха през люка и се спуснаха по тунела, който водеше надолу. Светлинките върху шлемовете им проблясваха в мрака. Тунелът водеше покрай празни помещения с разрушени стени, където пробойните стигаха до петдесет метра в диаметър. Значи на това му казваха незасегнат от битката кораб. Внезапно Дием усети, че го побиват студени тръпки. Враговете са дошли на кораба след битката и са го обрали целия, оставяйки от него само празна черупка.