![Ези-тура [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/6/ezi-tura-bg-download.jpg)
Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
„Няма търпение — помисли си Палбоун. — Ако в такива ситуации ти е нужно нещо, това е търпението. И удобно място, където да пикаеш“.
Сколино остави телефона и възкликна:
— Ето го! Ласитър! С този, след когото влезе в терминала.
Палбоун видя едрия адвокат и другия, който беше с камуфлажни дрехи. Помнеше Ласитър като защитник на „Долфинс“. Не беше бърз, но мачкаше като валяк. Като че ли все още можеше да се грижи за себе си.
— Виж! Прегръщат се! — възкликна Сколино.
— Виждам, виждам. Може да са педали.
— Палбоун, ти си неандерталец.
— Просто гледам спортните предавания. Напоследък доста футболисти излизат на светло.
— Боже. Мислех, че във ФБР има обучение за чувствителност.
— Някои от нас го наричахме „час по дремане“.
— Палбоун, толкова си прегорял, че и пепелта ти е ледена.
— Сериозно? — Той примижа и се вгледа през предното стъкло. — Ей, познавам този с камуфлажните дрехи.
— Защо не каза? Кой е?
— Когато наблюдавах къщата на Бени Коен, този тип идваше и си отиваше. Мисля, че работи за Бени.
— Не очаквах това — каза Сколино. — Ласитър в едно легло с Бени Коен. И, не, Палбоун, тези мъже не са хомосексуалисти.
Телефонът на Сколино иззвъня. Дисплеят показа, че номерът е скрит.
— Да? — отговори тя с конспиративен шепот, който се стори забавен на Палбоун.
Сколино натисна бутона и включи високоговорителя. Специален агент Лорън Дънлап каза от другата страна на линията:
— „Америкън“, полет 944. Каца във Филаделфия в дванадесет и половина през нощта.
— Успя ли да запазиш място?
— Тъкмо се настанявам. Обектът е три реда пред мен.
Линията прекъсна.
— Палбоун, ти не работеше ли някога в офиса във Филаделфия?
— Да. В праисторически времена.
— Кого все още познаваш там?
— По това време на нощта никого.
— Обади се на дежурния агент. Кажи й да подготви две коли.
— На нея?
— На нея или него. Действай, Палбоун. Две коли. Четирима агенти. Да чакат на летището в дванайсет и половина. Не знам дали някой ще чака Лорд, дали ще вземе такси или ще наеме кола. Не можем да си позволим обаче да я изпуснем.
„Страхотно“, помисли си Палбоун. Някои от агентите живееха от другата страна на реката, в Ню Джърси. Други — в далечния западен край на града. Където и да живееха, четирима много ядосани агенти щяха да изкарат ненадейна нощна смяна. Заради една побъркана федерална прокурорка от Маями.
Видя, че Сколино пише нещо в браузъра на мобилния си телефон. „Сега пък какво?“
— В седем сутринта има полет за Филаделфия — каза тя. — Ще го взема, за да съм с екипа. Ти, Палбоун?
— Сигурна ли си, че не искаш да дойде и Осемдесет и втора военновъздушна дивизия?
— Приемам го за „не“.
— Разбира се, че ще го приемеш за „не“.
Дебора Сколино като че ли не даваше пет пари. Обмисляше нещо.
— Джейк Ласитър и Бени Коен — каза на глас. — И през ум нямаше да ми мине.
43
Мотел „Капчица роса“
Мисълта дойде на Надя Делова рано сутринта, докато лежеше свита до Джералд в меките завивки на мотела, и я накара да се усмихне.
„Влюбена съм в пекар на претцели от Пенсилвания“.
И не какви да е претцели. Месени на ръка, с квас и холандска бира. Колко се гордееше Джералд! Най-доброто брашно, най-добрите дрожди, най-добрият малц. И всичко се прави с лично отношение. Претцелите изскачаха от кипящия натриев карбонат, а дребни възрастни женици ги осоляваха и слагаха в пещите, които бе ползвал дядото на Джералд.
На кутиите пишеше: „Претцели Хостетлер: ръчно месени, ръчно осолявани, ръчно изпичани“.
Не се споменаваше обаче, че този мил традиционен начин за производство на претцели осигурява пари само за едното съществуване. Надя искаше да помогне в това отношение.
Не беше толкова глупава, че да каже направо: „Май ще правиш повече пари, ако вземеш нова машинария“. Защото „Хостетлер Претцели и Чипс“ беше потопена в семейни традиции, история и любов. Бяха престанали да правят чипс преди четиридесет години — не можеха да се конкурират с големите фирми. Слава богу, фабриката беше собственост на фамилията от четири поколения, така че не дължаха нищо за сградите и земята. Както и за каменната къща. Джералд печелеше колкото всеки друг от средната класа, но само толкова.
Сега Джералд спеше до нея и дишаше дълбоко. Бяха правили любов. Три пъти. Като любовник беше внимателен и щедър… и благодарен. Сякаш не му се вярваше, че такава жена, богиня, го дарява с прелестите си. За разлика от Бени. Дребен човек, но не компенсираше липсата на размер с техника.