![Ези-тура [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/6/ezi-tura-bg-download.jpg)
Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
Той се прибра у дома, в Пенсилвания. Понеже се страхуваше да застане пред Горев сама, тя нае Соломон — адвоката, когото бе гледала по телевизията да стреля. Разбира се, не очакваше някой да пострада. Искаше само паспорта и парите си — повече от 20 000 долара, — които й дължеше Горев. След това щеше да замине при Джералд заедно с куфара си, пълен с прашки и рокли за коктейл.
Как така всичко бе излязло от контрол толкова опасно? Щастието, че е с Джералд, беше помрачено от смъртта на Елена. За нея укоряваше себе си. От друга страна, обвиниха Соломон в убийство. Вината и за това беше отчасти нейна. Смъртта на Горев? Той беше свиня. Откраднатите диаманти? Случи се, без да го е планирала.
Знаеше как да отвори сейфа на Горев, защото бе гледала, когато плаща на момичетата. За комбинация на ключалката глупакът използваше пощенския код от адреса на първия си стриптийз клуб, в Латвия. Трябваше да измисли някаква версия за диамантите, която да разкаже на Джералд. Би ли повярвал, че ги е наследила от богата леля в Русия? Може би. Около него се носеше някаква сладост, като аромат на току изпечен хляб.
Сега обаче опасностите като че ли връхлитаха от всички посоки. Убиецът Алекс Горев я търсеше. Федералните също. Адвокатите на Соломон. И Бени. Беше помислила, че може да му вярва. Каква глупачка. Преди няколко дни се беше обадила на Марина — друго момиче от бара. Марина й каза, че хората на Бени я и я питали: „Къде е Надя, кучко?“
„Защо това ме изненадва?“
За бога, та тя беше откраднала диамантите на Бени И още по-лошо — Бени си даваше сметка, че ако я намерят федералните, тя може да го унищожи. Беше излъгала федералната прокурорка, че не знае нищо за контрабанда на диаманти. Знаеше достатъчно. Беше видяла достатъчно. Ако кажеше истината, Бени щеше да прекара остатъка от жалкия си живот в затвора.
През последните няколко дни пропъждаше тези мисли от главата си, но сега те се върнаха като вихрушка. Може би живееше в някакъв приказен свят, като онзи увеселителен парк. Не знаеше как да постъпи. Да каже ли на Джералд всичко? Той беше умен и честен.
Обаче може би прекалено честен. Може би щеше да настои да сътрудничи на властите. Да върне диамантите. Да свидетелства. Без да разбира рисковете. Тя знаеше за програмата за защита на свидетелите. Местят я някъде. Нови имена, нови самоличности. Обаче Джералд не би могъл да премести фабриката. Животът му беше тук.
Най-вероятно просто щяха да я депортират в Русия, където приятелите на братята Гореви щяха рано или късно да я намерят и да й видят сметката.
„Не виждам изход“.
Джералд се размърда, премигна и отвори очи. Усмихна й се.
— Гладна ли си, скъпа?
— Ако и ти си гладен.
— Еленовите наденички и яйцата с бекон тук са първокласни.
Целуна я по устните и отиде в банята, за да вземе душ. Надя се канеше да се надигне от леглото, когато мобилният й иззвъня. Номер от Маями. Марина.
— Ало? — каза Надя.
— Здравей, кукличке! — каза Бени Коен. — Защо те няма толкова дълго?
Надя усети как гърлото й се свива. Погледна вратата на банята. Затворена. Душът течеше.
— Здравей, Бени. Къде е Марина?
— Даде ми телефона си. Мило момиче.
— Нарани ли я?
— Никога! Даде телефона на Тони по свое собствено желание… след като той й счупи китката. Знам къде си, кукличке.
„Не съм казвала на Марина къде съм, как тогава е разбрал?“
Отиде до прозореца, дръпна пердето и надникна навън. Въобразяваше си, че ще види Бени и главорезите му в наета кола. Обаче не. Нищо подозрително.
Бени се изкашля и изпя леко фалшиво: „Колко хубаво е на Ба-ха-ми-те“.
Като телевизионна реклама. Обаче какви ги говореше?
— Самолетът ми е на летището в Насо в този момент. С двама от моите хора. Ще ги познаеш.
„Мисли, че съм на Бахамите“.
Как можеше да се е заблудил толкова? Чудесна новина. Поне засега.
— Ела на летището — каза Бени — и им спести времето да те търсят. Няма да ти направят нищо лошо. Само ще те доведат у дома.
— Ще ме пуснат в океана.
— Ой! Бъркаш ме с Алекс Горев, този варварин. Аз съм Бени, който те обича и ти прощава. Който може те спаси от Алекс. Знаеш ли какво направи той с Елена?
— Чух.
— Тогава ела си при татко. И носи със себе си което мое. Имам награда за теб.