Ези-тура [bg]

— Надя спомена, че е при приятеля си. Не ми каза къде, но намекна, че е далече от Маями. Спомена още, че бил дошъл на някакъв конгрес на производителите на хранителни продукти, преди около три месеца. Похарчил пет хиляди и триста долара за една вечер. Надя имала достъп до терминала за плащания в клуба и възстановила сумата в картата му. Ако всички документи наистина са тук, ще мога поне да открия името на този човек, ако не и друго.

— И това е нещо, като за начало.

— А ако открия Надя, как ще я накарам да разговаря с мен?

— Какво иска тя?

Виктория се замисли за момент. Въпросът бе сложен, но може би отговорът беше прост.

— Да живее в мир и хармония с мъжа, когото обича.

— Какво искаш ти?

Виктория се усмихна едва забележимо.

— Същото. Със Стив.

— Кое пречи на Надя да постигне целта си?

— Страхът. Федералните искат да й връчат призовка. Алекс Горев иска да я убие. Бени… е, не знаем какво иска Бени.

— Какво пречи ти и Соломон да сте заедно?

— Така наречената правосъдна система, както обичаш да се изразяваш.

— Значи ти и Надя имате много общо помежду си. И докато говорите, опитай да откриеш дали може да ти каже нещо, което да ни е от полза или да ни отведе до нещо, което да ни е от полза. Защото ако не открием нищо, Соломон ще приеме сделката. Ще накисне Бени Коен за поръчково убийство и сам ще понесе наказанието си. Ще го лишат от адвокатски права и дори и да лежи по-малко от седем години, от затвора ще излезе друг човек. Сякаш през цялото време е бил в кома и не се е възстановил напълно. Нито неговият живот, нито твоят, ще бъдат както преди.

Ласитър взе второто мохито и отпи голяма глътка. — И, дявол да го вземе, Виктория, ще направя всичко възможно това да не се случи. Ако съществува начин това дело да бъде спечелено, ще го използваме. Заедно. И вие двамата ще можете да живеете в мир.

Очите на Виктория се наляха със сълзи. Въпреки дрязгите им изпитваше някаква привързаност към Ласитър. Вихрушка от емоции, които не можеше да изрази, защото той щеше да ги изтълкува погрешно. Тя обичаше Стив. И в същото време изпитваше някаква надигаща се топлота към Ласитър — добър човек, корав като дъб. Ако не обичаше Стив, този човек бил…

„Не, няма да продължавам с това“.

Протегна ръка през масата и хвана ръката на Ласитър. Стисна я продължително, нежно.

Той набоде парче реване на вилицата, усмихна се и каза:

— Код „жълто“, малката.