Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
Раз-два-три… ааааах.
Звукът ааааах идва от Бени. Не е неин. След това се търкулваше от нея, като врабче, отстреляно от клон на дърво.
Бени се отнасяше с нея като с ценна вещ — като бентлито му. Разбира се, правеше й подаръци. Диамантеният медальон. Чанти „Прада“. Обувки „Валентино“. Което, парадоксално, й помагаше да изгражда ролята си на богата и буйна европейска туристка, която търси забавления. Не лъжлива и крадяща часовници измамница, наета от бара — каквато в действителност беше.
А после се появи Джералд и тя изпита истинска любов към него. Милият я заведе в мотел „Капчица роса“ — триетажна викторианска сграда, която предлагаше легло и закуска. Преди това ходиха в увеселителния парк „Дъч Уъндърленд“. Возиха се на въртележки и се блъскаха с колички с гумени брони. Старомодно място, пълно със семейства. Надя наблюдаваше смеещите се деца, изпоцапани със сладолед и захарен памук. Бяха минали години, откакто за последен път си бе мислила за свои собствени деца, но сега се замисли. Сега, с Джералд, се чувстваше готова.
Срещна го на бара в „Кливландър“. Елена веднага показа обърнат надолу палец. Нямаше скъп часовник. Кафяв костюм, който миришеше на магазин за конфекция. Надя обаче реши да се заеме с него и го направи сама. В милото му хубаво лице имаше нещо. Русолявата коса, която леко отстъпваше назад. Разговаряше с бармана и много учтиво му обясняваше, че претцелите в малката купичка са препечени и пресолени. Барманът пък му обясни, че той ги поръчвал такива — жадният клиент означава повече пари в джоба му.
Надя се настани на съседния стол и каза здрасти. Попита го дали обича френско шампанско и американски джаз. Той отговори, че не му се случва често да попада на едното или другото, но защо пък не?
В „Анастасия“ бяха достатъчни само две водки, за да паднат всички прегради. После дойдоха бутилките шампанско и гой извади кредитната си карта, без покана. След час опитваше да купи плюшената рисунка на Кремъл, окачена зад бара.
По някое време вечерта, когато Джералд разказваше на Надя за френските монаси от седми век, които измислили претцелите, за да имитират ръце, скръстени в молитва, тя започна да го гледа с други очи. Беше пиян. Безпомощен. Очарователен.
Качи го на такси и го закара в хотела му. Вместо да изпразни джобовете му, го сложи в леглото и седна на стол край него. Докато го гледаше как спи, задряма и тя. На следващата сутрин той се събуди с махмурлук и й се извини, ако се е възползвал от нея предната вечер.
Прекараха деня заедно. Закуска, обяд, вечеря. Никакъв алкохол. Много разговори. Тя му разказа за детството си край Санкт Петербург. От малка слаба и длъгнеста. На шестнайсет изведнъж всички започват да я смятат за красива. Става модел, напуска училище. Започва работа в бар.
Тогава пое дълбоко дъх и изрецитира „Отче наш“ сама на себе си, на руски, или поне частта за опрощаването на дълговете:
— … и прости нам долги наши…
И каза на Джералд Хостетлер, порядъчен американец от Пенсилвания, истината:
— Аз съм момиче от бара.
Той я изгледа озадачено. Не я ли разбра?
— Бардама. Работя за клуб „Анастасия“. Измъквам парите на клиентите. Арестували са ме в Латвия и Естония. — Очите й се напълниха със сълзи. — Не съм тази, която исках да бъда.
Опасяваше се, че Джералд ще си тръгне и ще я остави, но той не го направи. Разказа й за себе си. Фабриката наследил от предните поколения. Едва свързвал двата края, но имал тридесет и седем работници. Всичките тези семейства зависели от него.
— У дома, в Ланкастър, принадлежа към Лютеранската църква. Сръчен съм. Може би защото съм направил безброй претцели. Станах доброволец с велосипедите. Поправяме колелата на бедните деца. Някои са тийнейджъри, които са се забъркали в неприятности. Никой не се грижи за тях. Водим ги на пътешествия с велосипеди и на лагери. Правим палатки, готвим. Удовлетворително е.
— Това е чудесно — каза тя.
— Вярвам в избавлението.
Прекараха следващата нощ в хотелската му стая и за първи път правиха любов. И за втори, и за трети. На сутринта тя реши, че би могла да обича този мъж. Да го обича наистина, не да се преструва.
Джералд трябваше да изнесе реч пред конгреса на производителите на закуски, така че тя отиде до клуба, за да се погрижи сумата от сметката да бъде възстановена в кредитната му карта. Когато се върна в хотела, той я попита дали не би искала да види Южна Пенсилвания. Разбира се, че искаше. С него би отишла навсякъде.
Но имаше и нещо, за които не му каза. Криминалното обвинение — за откраднатия от недоволен клиент часовник. Нарушаването на федералния закон и имиграцията. Заплахите, че ще бъде обвинена във федерални престъпления, затворена и след като излежи присъдата си — депортирана, ако не сътрудничи. Решението й да сложи микрофон и да опита да накара Николай Горев да каже каквото искаше проклетата прокурорка. Би поела такъв риск, ако се окаже, че няма друг начин да е с Джералд.