Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Преди това бе получила бакалавърска степен по бизнес администрация, имаше вродени аналитични способности и минаваше за истинско чудо в шестетажното централно управление на Комисията по ценните книжа и борсите, където работеше по четиринайсет часа дневно. Беше регистрирана привърженичка на Демократическата партия, даваше пари за либерални каузи, а корпоративните измами бяха нейна страст и специалност. За жалост бе също така нетърпелива, сприхава и саркастична — от онези, които често се спречкват с хората. КЦКБ не й позволяваше да припари до съдебни спорове. След един час в нейна компания всеки съдебен заседател би отсъдил в полза на ответника, затова началството мъдро я бе отпратило в глуха линия да преглежда прехвърляния на акции и годишни отчети, подбирайки и разработвайки цели за по-високопоставените служители.
Той захвърли снимката и се загледа през прозореца към двора на „Директорски апартаменти“. Наетото жилище представляваше апартамент от хол, кухничка и голяма спалня. Кухнята беше необходимост — там можеше да се укрие в пълно усамотение, когато не изпълняваше мисия. Колкото по-малко следи оставяше, толкова по-добре. Плащаше за покупките в брой и сам ги пренасяше в стаята. И трите използвани коли бяха наети от фирми извън града. Последният му самолетен билет беше от Вашингтон до Филаделфия, където нае третата кола и се върна обратно. Всъщност в момента негов човек използваше истинската му кредитна карта и шофьорската му книжка, за да остави отчетливи следи из северната част на Ню Джърси и Ню Йорк. Нямаше да има никакви електронни доказателства, че някога е бил във Вашингтон или околностите.
По стените на спалнята висяха снимки, отчети и записки от наблюдения, описващи най-подробно навиците на жертвите му. Но не задълго — скоро стените щяха пак да останат голи и всяка улика да се превърне в пепел. Щеше да мине през всяка стая с препарати за почистване и да изтърка всичко, до последния отпечатък, до най-дребната прашинка. Беше наел апартамента за цял месец и възнамеряваше да напусне една седмица предварително.
Той мина в банята, свали дрехите и се огледа в огледалото. Главата му беше напълно гола, избръсната до корен, но въпреки това той намести едрата си фигура във ваната и започна да маже с крем за бръснене всеки сантиметър от тялото и главата си. От последното му бръснене бе минал само ден, ала не биваше да оставя нищо на случайността. Не бръснеше само веждите и ресниците си, тъй като липсата им би привлякла внимание, а не можеше да си го позволи. Ченгетата можеха да претърсват местопрестъпленията с прахосмукачка, но нямаше да открият и следа от неговата ДНК или отпечатъците му.
Полицейските лаборатории щяха да установят, че нито една проба от спермата не съвпада с онези, взети в Лос Анджелис преди няколко години, но пък и сегашните проби не съвпадаха помежду си.
Щяха да прибавят към сметката убийствата в Лос Анджелис, да предположат, че Каролайн Фиорио е жертва номер осем, а не номер три, и да си скубят косите в напразни опити да разберат логиката му.
Във ФБР щяха да си припомнят, че убиецът от Лос Анджелис също имаше досадния навик да звъни на журналисти и да им предлага неразгласени сведения, което вбесяваше следователите. Сякаш всичко е една голяма игра и той притежава дъската. Именно затова бе позвънил на Ен Би Си и Си Би Ес, за да им съобщи къде се намира лимузината, като добави няколко много сочни подробности, за да подразни говорителя на ФБР. Жалко, че нямаше как да е там, за да види потресените физиономии на ченгетата, когато са пристигнали на мястото на убийството, където вече ги чакаха снимачните екипи.
Към полунощ цяла армия федерални агенти щяха да хванат последния полет за Лос Анджелис, бързайки да изровят подробностите за онзи случай.
Той плъзна самобръсначката по гърдите си и се изкиска. Смешното беше, че много преди да изтекат двата часа, Каролайн Фиорио напълно промени мнението си за смъртната присъда. Към края навярно бе станала най-кръвожадната привърженичка на екзекуциите в цялата проклета страна.
21
Слънцето кротко залязваше, когато двамата с Джанет напуснахме паркинга и подкарахме към Вашингтон по широките булеварди на Рослин, оставяйки зад гърба си тълпите около мястото, където беше убита Каролайн Фиорио. На първия червен светофар завъртях глава към нея и попитах: