Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
— Нищо не виждам — казах аз на Джанет.
— Може и Лайза да не е виждала.
— Слушай, току-що напуснахме мястото, където една жена е била убита почти по същия начин. Сестра ти беше номерирана и опръскана със сперма.
— Благодаря, знам.
— Тогава какъв е смисълът?
След ново кратко мълчание тя каза:
— Спомни си вечерта, когато убиха Лайза. Какво насочи Спинели към извода, че е било грабеж?
— Чантата й беше открадната.
— Откраднато ли е нещо от Кътбърт и Фиорио?
— Аз… не съм чул да споменават.
— Чантата на Фиорио беше на пода в колата. Видях я.
— Продължавай.
— А сега помисли за още нещо. Лайза беше адвокат. Винаги носеше куфарче. Къде е куфарчето?
— Откъде да знам?
— Претърсих апартамента й. Не беше там. Позвъних на службата й в Пентагона; там също го няма. Мисля, че куфарчето й също е било откраднато. — Тя помълча. — А и компютърът беше откраднат от жилището й, нали?
— Има редица възможни обяснения за кражбите, ако изобщо допуснем, че куфарчето е откраднато. — Замислих се и попитах: — Защо не съобщи всичко това на Спинели?
— Защото ако съм права, полицията ще издъни цялата работа.
— Как?… Защо?
— Какво ще предприеме полицията?
— Стандартната процедура. Ще почнат да разпитват във фирмата с какви дела е била свързана Лайза.
— И как ще реагира твоята фирма?
Вече виждах накъде бие.
— Като всяка адвокатска фирма. Ще кажат на ченгетата, че всичко е под закрилата на закона, служебна тайна, поверителна информация, тъй че да го духат.
— А ако някой от фирмата е замесен?
— Схванах. През следващите дни доста хартия ще иде в огъня.
Тя явно бе обмислила всичко и довърши с прецизен извод:
— Няма да остане и помен от доказателства.
— И затова ти трябва моята помощ — досетих се аз. Тъй като не получих отговор, сам запълних пропуснатото: — Искаш да шпионирам фирмата.
— „Шпионаж“ е много грозна дума. — Тя приглади косата си и добави: — Може би да се поослушаш тук-там. Но само ако желаеш.
— Ако желая? Извинявай, нямаше ли някъде в юридическите книги забрана за тия работи. — Бързо добавих: — Това не беше въпрос.
— И убийствата са забранени.
— Джанет, имаш само изчезнал компютър, може би изчезнало куфарче и десетки възможни обяснения, а си въобразяваш, че това доказва съществуването на сериен убиец в една от най-престижните адвокатски фирми в страната.
— Казах ли, че убиецът е във фирмата?
— Намекна го.
— Не съм. Предположих, че може да има връзка.
— Не — натъртих аз. — Сериозно говоря. Не!
— Е, уважавам решението ти. — След кратка пауза тя продължи: — Откраднатият компютър подсказва, че убиецът се е тревожил за някакво електронно съобщение или файл. Вкарай ме във фирмата да огледам компютъра на Лайза.
— Да, бе. Влизаме заедно и казвам: „Извинявайте, но моята приятелка иска да провери кой е убил сестра й. Та ако не възразявате, ще се включи в нашите защитени компютри, ще се порови из поверителната информация и, току-виж, открила кой от вас го е сторил, негодници мръсни.“
— Мисля, че ще е по-умно да ме придружиш до кабинета си и да излезеш за минутка.
— Ами ако те спипат?
— Ще кажа, че ми трябват адресите от електронната й поща, за да поканя нейните приятели на погребението. Така добре ли е?
Определено не беше добре. Всички улики направо крещяха, че Лайза е станала жертва на безумен убиец, който я е избрал само защото демоните в главата му са я харесали точно през този ден. Погледнах я право в очите и казах:
— Твърдо не.
И тъй, когато въведох Джанет, Елизабет от приемната вдигна глава и каза:
— Майор Дръмънд, през последните дни ви нямаше.
— Бях в ареста.
— В ареста?
— Аха. Доколкото разбрах, някакъв тип с моето описание ограбил банка на три пресечки оттук.
— Банка?
— Дребен квартален клон. Задигнал само десет бона. Адвокатът ми ме измъкна.
Тя залитна в креслото.
Аз бързо допълних:
— Но през онзи ден бях в Кливланд. Имам свидетели… десетки.
Тя се изкиска и заяви с превзетия си британски акцент:
— О… просто си правите глупава шега.
Без да отвръщам на усмивката, аз поясних:
— Елизабет, това е Джанет Мороу. Влиза на моя отговорност.
Елизабет измънка нещо, а ние поехме по коридора към кабинета ми. Минах зад бюрото, включих компютъра и докато машината зареждаше, не си казахме нито дума. Чудех се как бях позволил да ме уговори. И дали има тренировки за изграждане на характер.
Екранът светна и аз отбелязах:
— Не знам паролата на Лайза.