Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Въпросът не се нуждаеше от отговор и Спинели премълча.
— Но защо? — зачуди се Джанет. Погледна черната лимузина и си отговори сама: — Защото иска да всее паника.
Спинели посочи с пръст тълпата журналисти.
— И ще успее.
— Какво още? — попита Джанет, докато аз я гледах смаян. Беше принудила Спинели да отговаря на нейните въпроси. Хайде, Дани, какво не си ни казал?
— Мръсникът разкри на пресата всякакви гадости, тъй че така или иначе ще го чуете. Върху дланите на жертвите са изписани номера. Сестра ти беше 1/10. Кътбърт беше 2/10, а Фиорио е 3/10.
Тя скръсти ръце и попита:
— Защо не ни каза преди?
Спинели сви рамене, но за да изясня всичко докрай, аз попитах:
— Значи ги номерира?
— Да. И лъска бастуна над тях.
Джанет го изгледа строго и попита:
— И над Лайза ли?
— Открихме сперма върху крачола на сестра ти. Но имаме голям проблем… и за него няма да чуете по новините.
— Продължавай.
— ДНК е различна.
— Различна… в какъв смисъл различна?
— Хей, знам, знам. Смахната работа. — Той се позамисли и добави: — Спермата върху капитан Мороу не съвпада с онази от Кътбърт. А върху крака на Фиорио също има сперма. До утре ще разберем дали съвпада с тази по сестра ти или Кътбърт. Но засега предполагаме, че си имаме работа с двама идиоти.
Джанет обмисли отговора, после каза:
— Няма никаква логика, Дани. Психологическите портрети на серийните убийци разкриват самотници, неуспели да се нагодят към обществото. Те смятат престъпленията си за много интимни събития.
— Чел съм наръчниците. Но това е положението.
Тя попита:
— Открити ли са на някое местопрестъпление следи от полово окосмяване? — попита тя.
— Само от жертвите.
Джанет поклати глава.
— И това не е логично.
— На мен ли го казваш.
Аз подхвърлих:
— Освен ако убийците… нали разбирате… се бръснат.
Спинели ме погледна изненадано.
— Да. Не бяхме се сетили — мъж да се бръсне отдолу. Така де, що за мъж…
Закрачих напред-назад, опитвайки се да обмисля новите разкрития, после казах:
— И тъй, убиецът е знаел, че снощи на Фиорио й предстои онова голямо събитие. Може би са го разгласили предварително? — Спинели потвърди с кимване и аз продължих: — Вероятно е следил Фиорио няколко дни и е разбрал, че използва служба за лимузини под наем. Изчакал е пред студиото, докато дойде колата.
Спинели посочи точката между очите си и ни осведоми:
— Мартинес пристигнал там около трийсет минути преди графика, обадил се на диспечера и изчакал на една-две пресечки от студиото. Предполагаме, че убиецът се е приближил до прозореца на колата, например да попита за пътя или да поиска огънче, и глупакът Мартинес е свалил стъклото. Пистолетът вероятно е бил със заглушител. Барутните изгаряния по челото на Мартинес подсказват, че е стреляно от около осем сантиметра. Цевта е сочила надолу, сякаш Мартинес е гледал нагоре, а убиецът е искал куршумът да слезе през гърлото и да заседне в гръдната кухина — нали разбирате, за да няма кървави петна, които Фиорио би забелязала, когато се качва. Дори е сложил на раната лепенка да не изтича кръвта.
— От какъв тип е пистолетът?
— Според дупката под лепенката — четирийсет и пети калибър.
— Изстрел от упор, право надолу?
— Точно така.
— Прецизно изпълнение и прецизен избор на оръжие. Ниската скорост и големият калибър на куршума гарантират смъртоносни увреждания. Вероятно е използвал куршум с мек връх, та да не отскочи от някоя кост, да излезе от тялото и да направи голяма каша. — Спинели кимна и аз добавих: Вероятно й е държал вратата, за да се качи в лимузината. Време на смъртта около девет, нали?
— Аха.
— И видяхме какво са правили през двата часа заедно.
Джанет обмисли това, после предположи:
— Той явно държи да опознае жертвите си. Или жертвите да го опознаят.
— Това са различни неща — каза Спинели.
— Да, така е… и съм склонна да приема второто — отговори Джанет. — А това, че еякулира после, сочи… какво? — Тя обмисли собствения си въпрос и продължи: — Кътбърт и Фиорио са били вързани и измъчвани. Бог знае какво е предвиждал за Лайза, вероятно някакъв вариант на същото. Строшава им вратовете, защото е непосредствено, лично… окончателен знак за надмощие. Върхът трябва да дойде веднага след като ги убие. Не е стигнал до измъчване на Лайза, но все пак е еякулирал.
— Непрекъснато говориш в единствено число — отбеляза Спинели. — Не вярваш ли, че са двама?
— Категорично не вярвам.
— Обясни тогава разликата в ДНК.