Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Приведох се напред и огледах жертвата по-внимателно. По гърдите, ръцете и краката личаха многобройни синини. Освен това забелязах по ръцете и гърдите изгаряния, причинени от нещо малко и нажежено, може би цигара или запалка. Кожата й имаше восъчен цвят, а в колата миришеше непоносимо — напълно разбираемо, тъй като тялото вече започваше да подпухва от газове. Според тия признаци жената и шофьорът трябваше да са мъртви поне от дванайсет часа. Тя беше брюнетка, доста хубава и смътно позната, но не се сещах откъде. Като край на описанието, а явно и на живота й, ще спомена, че главата беше извита надясно под безумно неестествен ъгъл. Посмъртната й маска представляваше озъбена гримаса на ужас.
— Познаваш ли я? — обърна се Спинели към Джанет.
Тя не отговори.
Всъщност все още надничаше в колата, оглеждайки сцената на убийството. Мина ми през ума, че Спинели ни е уредил това посещение и грозната гледка, за да предизвика потрес или смайване. Лицето му подсказваше, че сега е ядосан и разочарован.
— Попитах те дали я познаваш — повтори той.
Джанет се озърна през рамо и отговори спокойно:
— Всички я познават, Дани. Каролайн Фиорио.
Вече съвсем ядосан, той настоя:
— Ти познаваш ли я?
— Виждала съм я по телевизията и съм чела за нея в списанията. Това е всичко.
— А ти, майоре?
— Чувал съм за нея. Мацката с предаването, нали?
Той пак се обърна към Джанет.
— Сестра ти познаваше ли я?
— Аз поне не съм чувала.
Спинели задъвка нещо, може би езика си.
— Елате с мен — нареди той.
Последвахме го към групичка дъбове на петдесетина метра от труповете в колата. Спинели се озърна, за да е сигурен, че никой няма да чуе.
Избърса нещо от връхчето на носа си и погледна заплашително Джанет.
— Снощи в седем и петнайсет Фиорио трябвало да бъде на някакво голямо събитие. Лимузината била поръчана от сътрудник на телевизията и дошла да я вземе от студиото около седем и пет. Мъртвецът на пода е Мигел Мартинес… съпруга, три малки деца. Истинският шофьор. Когато не се явила на сбирката, оттам позвънили в студиото, студиото потърсило службата за лимузини, а службата опитала да се свърже с Мартинес по радиостанцията. Към полунощ студиото съобщило на столичната полиция за изчезването на Фиорио и лимузината. Преди три часа вашингтонските централи на Ен Би Си и Си Би Ес получили анонимно обаждане къде е колата.
Докато описваше всичко това, тонът му подсказваше, че ни е взел на мушка или че сме му станали страшно антипатични, макар че в случая нямаше разлика между двете.
Джанет понечи да каже:
— Аз…
Той стрелна пръст към лицето й.
— Слушай, госпожице.
— Слушам.
— Ти знаеш нещо… надушвам го.
— Нямам представа за какво говориш.
— Яйце ми се пече на задника. Като следовател по първото убийство аз съм включен в ударната група и ме правят на нищо. Тъй че недей да се правиш на ударена.
— Какво знам според теб, Дани? — попита невинно Джанет.
— Недей да ми играеш игрички.
— Игрички?
— Знаеш какво имам предвид.
— Не, обясни ми.
Той ритна буца пръст. В юридическите факултети наистина ни учат на много неща — например как да вбесяваме хората. Подозирах, че мис Мороу е имала много добри оценки.
Разярен и отчаян, Спинели каза:
— Не схващаш ли? След убийството на сестра ти имаше още две. Ако не отървем улиците от онзи мръсник, ще има и други. — Изгледа я изпитателно и добави: — Хайде де. Знаеш нещо, нали? Кажи ми.
— Какво например?
— Ах, мамка му.
Още трийсет секунди стояхме така — Спинели, Джанет и аз — и никой не обелваше дума. От едно дърво се отрони жълъд и падна в краката ни. Високо в небето един самолет оставяше дълга бяла следа.
— Същият тип, нали? — обади се най-сетне Джанет.
— Да, да, същият шибан тип. — Спинели помълча и добави: — Определихме, че смъртта е настъпила снощи около девет. Както смъртта на сестра ти и Кътбърт.
— И смятате, че убиецът се е обадил на Ен Би Си и Си Би Ес? — попитах аз.
— Така смятаме.
— Значи нарочно подклажда огъня — констатира Джанет. Избрал е Фиорио, защото е знаменита. Привлича вниманието към себе си, за да ви принуди публично да признаете, че по улиците броди чудовище.