Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
Лия се усмихна тъжно.
— Съжалявам, Шали. Не исках да ти разказвам тези неща. Прости ми, моля те. Смятам, че отново ще станем приятелки.
— Ще видим, Лия, имам по-неотложни задачи. Имам син, за когото трябва да се грижа.
— Не се безпокой за Сияйната стрела. Той е прекрасно дете. Ще го обикнеш, независимо дали си го спомняш или не — радостно възкликна Лия, решила да промени тона, преди да си тръгне. — Извикай ме, ако имаш нужда от нещо.
Шали се чувстваше напрегната и изтощена. Липсваше и спокойствието и вярата в бъдещето, които Лия й отне. Несъзнателно ли го стори или нарочно? На Шали не й убягнаха пламъчетата в зелените очи на Лия при всяко споменаване на Сивия орел. Дали се дължаха на силна омраза, или на плътско желание? Дали Лия е щастлива, или тъжи, че тя се върна? Ако действително е имало такъв момент на слабост, кой е бил съблазнителят и кой — жертвата? Лия, Лия Уинстън… приятел ли си или враг? Една частица от мозайката-изпитание, който тя бавно и опасно сглобяваше…
Много по-късно Ярката светлина дойде да донесе на Шали супа. Усмихна се и каза:
— Кокили сни, Шали. Кода — твърдеше тя, сочейки себе си. Защо да се страхува от тази приятна жена, която й предлагаше приятелството си? Нямаше никаква причина. Усмихна й се топло и я поздрави:
— Кода.
Ярката светлина искаше да си поговори с Шали и да успокои грижите и съмненията й. Поради езиковата бариера тази утеха и подкрепа беше невъзможна. Само действията й можеха да говорят.
Щом Ярката светлина си тръгна, Шали се почувства по-спокойна. Сигурно Лия преувеличаваше или просто се страхуваше от несигурното си положение. Шали не можеше да отрече, че в очите и в действията на Ярката светлина се чувстваше топлота и привързаност, както в блестящите очи на Сияйната стрела. Къде е той? Защо не дойде да види собствената си майка?
Сякаш го беше повикала на глас. Сияйната стрела възбудено влетя в тихата шатра, изтича до нея и се хвърли на врата й. Заговори бързо, стиснал една огърлица в ръце. Наблюдаваше го с растящо любопитство и удоволствие. Нейният син… тя хвана лицето му в ръце и го загледа. Докосваше го топло и нежно.
Беше умалено копие на баща си. Не забелязваше в него свои черти. Може би това бе късмет, като се имаше предвид, че някой ден ще стане индиански вожд. Нейният син — вожд! Колко странно звучеше в съзнанието й. Имаше вид на щастливо дете. Черните му очи блестяха живо и палаво. Тялото му беше яко и здраво, с меден оттенък. Косата му лъщеше като крило на врана. Беше хубаво и жизнено дете.
Усмихна се и го прегърна.
— Гордея се, че имам такъв син, Сияйна стрела — прошепна тя. Щом чу думите й на английски, той вдигна очи към нея. Имаше озадачен вид.
— Йя Оглала?
Сълзи премрежиха очите й.
— Съжалявам, синко, но не те разбирам. — Забелязвайки колко е разтревожено личицето му, тя заплака. — Господи, колко те наранявам и те обърквам така. — Притисна го по-силно.
Чувствителното дете се усмихна и в отговор я стисна здраво.
— Кокила икопа — предложи й то.
Шали вече добре знаеше тези думи, но как можеше да не се страхува? То положи главица на гърдите й, държейки се здраво за нея, а тя го люлееше напред-назад и тихо плачеше. Сивия орел влезе и спря внезапно, смаян от сърцераздирателната гледка пред очите си. Пристъпи и клекна пред тях.
— Шали? Какво те тревожи? — запита разтревожено той.
Сияйната стрела вдигна глава и възкликна:
— Татко, защо мама плаче? Боли ли я нещо?
Вождът разроши с обич тъмната му коса и каза:
— Боли я от това, че не може да говори на сина си, както и да разбере думите му. Трябва да бъдем търпеливи, момчето ми, все още е много слаба.
— Но тя нали ми е майка! — възрази той, тъй като положението измъчваше детското му съзнание. Той вдигна гердана и каза:
— Донесох й лекарство уанапин, за да я излекуваме.
Великият дух знае кога да я излекува — обнадежди го Сивият орел.
Но аз искам сега да си говоря с нея — настояваше нетърпеливо детето.
Шали се заинтересува какво казва синът й. Сивия орел се вгледа в изпълнените й със сълзи очи и обясни за огърлицата и за объркването му.
— Той чува думите ми, Шали, но още е много малък, за да разбере такива неща.
Шали вдигна брадичка и му каза искрено:
— Ваете чедаке, микенккше.
Сияйната стрела я прегърна и извика:
— Виждаш ли, тате! Уанапина й помогна.
— Не, Сияйна стрела, аз я научих на тези думи. Трябва да ми помогнеш да я научим на още — припомни той на детето, че очаква помощта му.
Сияйната стрела се вгледа в майка си и запита дали го разбира. Когато тя прехвърли поглед към баща му, за да й преведе, сърцето му подскочи.