Заговорът „Ханаан“

Намръщих се.

— Каквото и да е било, успели са да измамят пожарникарите.

— Знам — каза Синди и потръпна. — Щом са толкова добри, ще успеят и да ме намерят.

— Как изглеждаше тя?

— Кой?

— Приятелката ти, Анди. — Руса, висока, красива.

— Каква прическа имаше?

— Подобна на моята… но малко по-къса.

Замислих се за момент.

— Вероятно си в безопасност. Поне за няколко дни. Който и да го е направил, мисли, че си мъртва. Полицията също смята така — което означава, че никой в сградата не им е казал нещо по-различно. А какво ще кажеш за портиера?

— Не би могъл да ги види.

— Защо не?

— Те винаги идваха през гаража, така че никой да не ги вижда заедно. Аз им казах комбинацията от гаражната врата, за да могат да влизат, без да минават покрай портиера.

Кимнах разбиращо.

— Никой няма да знае, че не си ти, докато не получат зъбните отпечатъци. Това значи поне до понеделник. Ти не си толкова спешна, колкото мъжът. Ченгетата нямат причина да не мислят, че твоето тяло е в моргата.

Синди потръпна.

— Боже мой!

— Искаш ли да пийнеш нещо? — попитах аз.

— Не, благодаря.

— Защо не отиде направо при ченгетата?

— Предполагам, че се паникьосах. А и не исках да обяснявам за Анди и защо тя е в моя апартамент. Не знам, когато си проститутка — тя потръпна, — избягваш ченгетата.

— Накрая все пак ще трябва да се срещнеш с тях. Не можеш да стоиш мъртва завинаги.

— Знам това.

— Кой би искал да те убие?

— Не знам.

— Имала ли си странен клиент или такъв, който обича насилието? — попитах аз.

Синди се замисли за момент и после тръсна глава.

— Не. Такъв не.

— Може да е само съвпадение, но аз проследих един мъж до твоята сграда преди две нощи.

Синди се наведе напред.

— Какво искаш да кажеш?

Трябваше да й разкажа за „Лотарията на Ханаан“, за личните обяви във вестниците „Ридър“ и „Трибюн“ и за мъжа, когото проследих до нейната сграда. Скоро можех да почна да пиша сценарий по тази история. Но животът на Синди зависеше от това и тя имаше право да узнае какво става.

Синди изпъшка.

— Боже мой.

Казах:

— Може да е само съвпадение. Но може и да не е. Сигурно си мислят, че знаеш нещо за Ханаан.

Замълчах за момент.

— Стават и други странни неща.

— Какви?

— Някой се опитал да открадне още един ковчег от гробището за домашни животни. А вчера някой е влизал в апартамента ми.

Разказах й как са дрогирали Ози и че някой е претърсвал моите неща.

— Ози е добре — казах аз. — Слава тебе, Господи, мога да си го взема утре сутринта. Но всичко това е свързано с Ханаан.

— Какво смяташ да правиш?

— Не знам. Вчера просто исках да се отърва от случая. Бях в такова настроение. Но сега… това би означавало още една възможност.