Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Държането на Цезар при тези думи беше много чудновато. Досега той беше съвсем буден, но когато Яро се обърна към него, почна да се прозява, турна дългата си муцуна върху предните лапи и дълбоко заспа.
Котката гледаше Цезар с лукава усмивка.
— Според мен Цезар няма да си даде труд да ти отговори — каза тя на Яро. — И той е като всички кучета: никога не искат да признаят, че хората могат да извършат несправедливост. Можеш да вярваш на думите ми. Ще ти кажа и защо искат да пресушат езерото точно сега. Докато вие, дивите патици, владеехте изцяло Токерн, те не искаха да го пресушават, защото от вас все пак имаха някаква полза. Но сега разни гмурци и други птици, които не им служат за храна, напълниха тръстиките и хората смятат, че няма защо да държат езерото заради тях.
Без да отговори на Клорина, Яро вдигна глава и извика в ухото на Цезар:
— Цезаре! Ти знаеш, че Токерн е пълен с патици и че когато те литнат, закриват небето като облак. Кажи, нали не е вярно, че хората се канят да ги направят бездомни?
Тогава Цезар скочи и така се нахвърли върху Клорина, че тя трябваше да се покатери на една лавица.
— Ще те науча аз тебе да мълчиш, когато искам да спя! — викаше Цезар. — Вярно е, че ставаше дума да се пресуши тази година езерото. Но за това и по-рано често се е говорило, а нищо не стана. И аз съм против пресушаването. Какво ще стане с лова, ако пресушат Токерн? Ти си глупачка, щом се радваш на това! Как ще се забавляваме ние с теб, ако в Токерн няма птици?
Примамката
Неделя, 17 април
След няколко дни Яро беше вече толкова добре, че можеше да лети из цялата къща. Господарката постоянно я галеше, а малкото й момченце тичаше из градината и береше за нея първите поникнали стръкчета трева. Когато господарката я галеше, Яро си мислеше, че макар и да е достатъчно здрава, за да отлети до Токерн, когато поиска, не й се ще да се раздели с хората. Нямаше нищо против да остане при тях за цял живот.
Но рано една сутрин господарката нахлузи на Яро примка, която й пречеше да лети, и я даде на ратая, дето я беше намерил. Ратаят я взе под мишница и слезе с нея при Токерн.
Докато Яро боледуваше, ледът се беше стопил. Старата суха миналогодишна тръстика още стоеше край брега и по островчетата, но отдолу вече никнеха млади стръкове и зелените им връхчета бяха достигнали до повърхността на водата. Бяха си дошли вече и всичките прелетни птици. Човките на патиците надничаха от тръстиките. Гмурците се разхождаха с нови огърлици около шиите, а бекасите събираха сламки за гнездата си.
Ратаят седна в една лодка, сложи Яро на дъното и загреба по езерото. Яро свикна да очаква от хората само добро и затова каза на Цезар, който също беше с тях, че е много благодарна на ратая, задето я разхожда из езерото. Но защо трябваше да я държат вързана, тя нямаше никакво намерение да бяга. Цезар нищо не отговори. Тази сутрин той беше много мълчалив.
Единственото нещо, което се стори на Яро малко чудно, беше това, че ратаят си е взел пушката. Тя не можеше да повярва, че някой от тези добри хора в чифлика ще стреля по птиците. Освен това Цезар й беше казал, че сега не се ходи на лов.
— Ловът е забранен по това време — беше казал той, — макар че това не важи за мен, разбира се.
Ратаят стигна до едно от малките, обрасли с тръстика островчета. После слезе от лодката, събра голям куп суха тръстика и залегна зад него. Яро остана да се разхожда, вързана с дълга връв за лодката. Изведнъж тя съгледа няколко млади патици, с които по-рано летеше над езерото. Те бяха надалеч, но Яро ги повика с високи крясъци. Те й отговориха и едно голямо, красиво ято се приближи към тях. Още отдалеч Яро почна да им разказва за чудното си спасение и за добрината на хората. В този миг зад нея проехтяха два изстрела. Три патици паднаха мъртви във водата, Цезар се хвърли и ги хвана.
Тогава Яро разбра. Хората я бяха спасили, за да могат да я използуват като примамка, и бяха сполучили. Три патици умряха заради нея! Мислеше, че и тя ще умре от срам. Струваше й се, че и приятелят й Цезар я гледа с упрек и когато се прибраха в къщи, не посмя да легне да спи до кучето.