Играчът на лотария

В дванадесет без петнадесет излезе от апартамента си в „Пебъл Бийч клъб“ и като се придържаше в сенките, тръгна към шестнадесетата дупка на игрището за голф. Застана под дърветата в края на поляната и зачака.

Тихото изпукване на съчка извести нечие приближаване. Обърна се в очакване. Точно тогава облаците се разкъсаха. В мига, преди да умре, Котър Хейуърд преживя цяла вечност. Видя нападателя си, даде си сметка, че към черепа му се насочваше стик за голф, и дори успя да си каже, че бе постъпил като кръгъл глупак.

В 5:45 сутринта Елвира сънуваше, че отплават от Саутхемптън с „КЕ 2“23. После осъзна, че звукът, който чуваше, не бе параходна сирена, а дрънченето на телефона. Обаждаше се Мин.

— Елвира, моля те ела в главната къща незабавно. Имаме проблем.

Елвира навлече бледожълт костюм на „Диор“ и подходящи мокасини, докато Уили примигваше сънено.

— Сега пък какво има? — попита той.

— Още не знам. О, проклета да съм, ако не съм облякла това горнище наопаки.

Уили примижа по посока на часовника.

— Мислех си, че хората идват тук да си почиват.

— С някои е така. Побързай да се облечеш, за да можеш да дойдеш с мене. Имам лошо предчувствие.

Няколко минути по-късно лошото предчувствие на Елвира се потвърди от присъствието до главния вход към минералните бани на кола с емблемата на шерифа на Монтерей Каунти.

— Скот е тук — отбеляза тя кратко.

Скот Алшорн се намираше в кабинета на Мин. Мин и Хелмут все още бяха по халати. Въпреки че и двамата изглеждаха смутени, Елвира не можа за момент да не се възхити на факта, че успяваха да изглеждат облечени по последна мода дори и когато ги бяха вдигнали от леглото преди изгрев-слънце. Халатът на Мин беше от блестящ розов сатен с поръбена с дантела яка и свободно вързан колан. Кафявият, дълъг до коленете копринен халат на Хелмут красиво се съчетаваше с ушитата от същия плат пижама.

За щастие шериф Алшорн никога не се променяше. Мечешкото му тяло, грубото загоряло лице, бялата непокорна коса и пронизителните очи си бяха същите. Когато прегръщаше приятел, от него се излъчваше също такава топлота, каквато непреклонност се появяваше, докато преследваше престъпник.

Прегърна Елвира и се здрависа с Уили. После, като сложи край на общите приказки, каза:

— Тялото на Котър Хейуърд е било намерено на територията на „Пебъл Бийч клъб“ от занимаващия се с поддръжката работник.

— Господи — ахна Елвира, но в себе си помисли: кой го е сторил — Надин или Боби?

— Бил е ударен няколко пъти силно с тежък предмет. Който и да е убиецът, искал е да бъде сигурен, че е мъртъв. — Скот погледна Елвира преценяващо. — От думите на Мин разбрах, че не си тук само за да се поглезиш.