Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Не съвсем. — Мозъкът на Елвира трескаво работеше. — Надин знае ли за съпруга си?
— Скот дойде право тук — отвърна Мин. — Ще го придружим, когато тръгне да й съобщава. Може да има нужда от медицинската помощ на Хелмут. Само ми се щеше да знам къде мога да намеря сина на Надин, така че да я подкрепи в този момент.
— Боби е… — Уили спря при предупредителния поглед на Елвира.
Това не убягна на Скот Алшорн.
— Познавате ли този Боби? — попита той.
— Срещали сме се — измъкна се Елвира, после осъзна, че щеше да е безсмислено да крие от Скот факта, че Боби Крендъл е бил във вилата на Надин в десет часа вечерта вчера.
— При майка си ли е отседнал? — запита Скот.
— Снощи поне така възнамеряваше — призна Елвира. — Надин е в една от вилите с по две спални.
Скот стана и изведнъж се извиси над останалите.
— Елвира, скъпа приятелко, дай да изясним нещо. Преди три дни тук е станала голяма кражба. Трябвало е да бъда уведомен незабавно. Мин ми обясни положението, но това не оправдава решението й да се съгласи с Надин Хейуърд и да скрие престъплението. Онова, което вие явно не разбирате, е, че би трябвало да вземем от сейфа проби за тестуване за ДНК24. Сега вече е прекалено късно.
Приближи се до Елвира.
— Вместо да извика мен, тя вика теб. В момента имаме не само голяма кражба, но и предумишлено убийство. Искам да науча всичко, което си разбрала, откакто си пристигнала тук вчера. Ясно ли се изразих?
— Аз също искам да бъда ясен — обади се Уили с леден тон. — Не тормози жена ми.
— О, скъпи, Скот не ме тормози — каза успокоително Елвира. — Това е само неговата версия на предупреждението Миранда25. — Вдигна поглед към Скот. — Знам какво си мислиш — че Надин и Боби са вероятните извършители. Но знам също така, че си зрял мъж и няма да гледаш на нещата предубедено. Срещнах Котър Хейуърд преди няколко години, когато беше тук с тогавашната си съпруга Елиз. И по онова време не бих ги нарекла влюбени, но повярвай ми, от това, което видях снощи, ми е ясно, че тази жена го мрази. Само че тя няма какво да спечели, като го убие, или поне доколкото на мен ми е известно. Все пак се обзалагам, че Котър Хейуърд има много врагове, така че, преди да си направиш прибързани изводи, поогледай добре някои от мъжете, участващи в турнира по голф, и открий кои от тях биха имали причини също да го мразят.
Мин посочи часовника.
— Наближава шест и половина — рече нервно тя. — Сутрешната разходка ще започне след петнадесет минути. Трябва да уведомим Надин за случилото се.
— Мисля, че Елиз също трябва да научи, преди слуховете да са плъзнали — предложи Елвира. — Ако искате, аз ще отида до вилата й и ще поговоря с нея.
— Не и без мен — сопна се Скот и после добави с насилена усмивка: — Добре, Елвира. Можеш да дойдеш с нас при вдовицата на Хейуърд.
Мин и Хелмут изтичаха до горе да се преоблекат в екипи за джогинг и после тържествената процесия напусна главната къща. Уили предпочете да отиде в собствената си вила.
— Само ще преча — измърмори той.
Докато вървяха по извиващата се пътечка към вилата на Надин, току се разминаваха с натоварени с подноси със закуска камериерки. Елвира усещаше любопитните им погледи.
Както се оказа, медицинските услуги на Хелмут наистина бяха необходими. Когато пристигнаха, Надин беше в дневната. Имаше вид на човек, който не е мигвал цяла нощ. Елвира веднага забеляза, че халатът й беше облечен наопаки. Трябва да е била в истинска паника, когато го е слагала, помисли си тя. Защо ли?
Прасковеният тен на Надин доби пепеляв оттенък, когато ги видя.
— Какво има? Нещо с Боби ли се е случило?
Значи това беше, помисли си Елвира. Боби е изчезнал и тя не знае къде е отишъл. Видя как Мин и Хелмут застанаха закрилнически до Надин, докато Скот я уведомяваше, че съпругът й е станал жертва на ужасно престъпление.
Надин не каза нищо. Само въздъхна и се свлече на пода. Беше припаднала.
— Ако Надин бе разстроена, то трябваше да видиш Боби — разправяше Елвира на Уили час по-късно. — Дойде, докато Хелмут се опитваше да помогне на майка му да се съвземе, и, предполагам, си помисли, че е мъртва. Беше плакал, личеше си. Бутна Хелмут настрана и непрекъснато повтаряше: „Мамо, аз съм виновен, съжалявам. Съжалявам“.
— Какво имаше по-точно предвид — че съжалява за застрахователната сума, или че се бяха карали? — попита Уили.
24
Ако бъде открита частица от епитела на престъпника, чрез хилядократно увеличение и тестуване за ДНК той може да бъде идентифициран. — Бел.пр.
25
Решение на Върховния съд на САЩ от 1966 г., според което преди разпит заподозреният трябва да бъде предупреден, че може да не отговаря на въпросите, да поиска адвокат, да прекрати да отговаря на въпросите по всяко време и че всичко, което каже, може да бъде използвано срещу него. Решението е взето след делото „Миранда срещу щата Аризона“ като опит да се прекрати полицейският произвол и вземането на самопризнания чрез сила. — Бел.пр.