Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Осем готови. Дай обща информация.
Пръстите на техника по видеокомуникация затанцуваха над ключовете и дадоха на Хартман изчерпателна картина за положението под ешелона и по земята от двете му страни. Командирът и заместниците му видяха бойните отделения на Мур да отстъпват, притиснати от ордите мюти. Надолу по течението под задните фургони групата по отстраняване на повредите и препятствията работеше трескаво да разчисти оставащите отломки. Хартман позна широкоплещестата фигура на главния водач, застанал зад седалката на екскаватора.
— Анвил Едно се връща под ешелона.
Хартман наблюдаваше напрегнато как полковник Мур и неговото отделение от четирима души се появи на екрана — стреляха, като всеки се обръщаше назад, за да прикрие другарите си. Минаването им под ешелона не беше толкова гладко, колкото се беше надявал Хартман — мютите бяха по петите им. Битката продължаваше, докато те се мъчеха да минат през отломките — истинско праисторическо блато от преплетени клони и разтрошени трупи с полепнала по тях кал и дълги снопчета мокра трева, преплетена с мъртви листа; гротескна мрежа, изтъкана от гигантски пиян паяк; стрелба и сеч; истинска картина от Дантевия ад.
Хартман изчака още няколко минути, та трекерите да минат под предните фургони. Няколко екрана останаха празни, защото воините М’Кол разбиха външните камери с каменните си боздугани. Останалите бяха изпълнени с мюти.
— Амбразури първа до шеста от долния край на левия и на десния борд — каза Хартман.
— Разбрано, шест, долен край.
— Подай пара!
Звукът прониза слоевете армирана броня, олово, топлинна и звукова изолация, които обвиваха фургоните; за онези навън той беше дори по-ужасяващ от зловещите шумове, издавани от вятърните камшици на мютите. Беше смразяващ, остър, пронизващ ушите вопъл. Беше ужасен, предвещаващ смърт вик, който проникваше до мозъка, смразяваше сърцето. Невидими, тънки като лазерен лъч струи пара излизаха от редиците дюзи в долната страна на водещите фургони и преминаваха през въздуха със свръхзвукова скорост, с остротата на хирургически скалпел и неустоимата, разкъсваща сила на циркуляр.
Въздействието на парните дюзи върху воините мюти надминаваше ужаса, описан от Данте и изобразен от Доре. Хванати напълно неподготвени, вкопчени в ръкопашен бой с последните нещастни бойци, десетки мюти бяха унищожени. Кожа, плът, мускули бяха разкъсани, направо свалени от костите; крайници бяха отрязани, тела разполовени, частите им се пръснаха във всички посоки, кръв потече по лещите на камерите и ги покри с червена пелена.
Дори онези, които се спасиха от действието на тази невиждана сила, не бяха напълно пощадени. Когато сеещите смърт струи изстинаха до точката на видимост, оцелелите бяха обвити в облаци попарваща, ослепяваща, изгаряща пара. Задните редици на мечките М’Кол трепнаха и се отдръпнаха; онези воини, които бяха изплашени от дъха на змията, но все още бяха на крака, побягнаха объркани или се опитваха да се домъкнат до някакво убежище.
— Изчистете екраните — заповяда Хартман и разтърка с пръсти затворените си очи в безуспешен опит да изтрие от ретината си кървавите картини. Пръстите му не можеха да стигнат достатъчно дълбоко. Онова, на което беше станал свидетел, вече се беше отпечатало в мозъка му: беше станало поредната ужасна страница в собствения му военен дневник, която щеше да преследва съзнанието му в тъмнината и да прогонва съня от очите му. Той се овладя и се обърна към заместника по системи:
— Затворете линията, мистър Форд.
Вторият инженер по системи затвори дюзите.
— Първа до шеста затворени.
Хартман се свърза с Клей:
— Лейди Лу до Анвил Две. Докладвайте за бойната ситуация. Край.
— Анвил Две. Останалите врагове се изтеглят на североизток под огън. Край.
Полковник Мур се включи в ефира.
— Анвил Едно до Лейди Лу. Всичко свърши. Бягат. — Гласът му беше колеблив, но триумфиращ.
— Прието, Анвил Едно. Задръжте позицията. — Хартман неочаквано почувства тежестта на отговорността, която носеше като командир на ешелона, и в същото време ясно осъзна предимствата на поста си. Той можеше да изтрие ужаса от екраните, но нямаше спасение за неговите хора навън. Те се бяха били и бяха загинали, бяха станали свидетели на страхотния спектакъл на двеста мюти, превърнати в сварено кълцано месо пред очите им, и сега трябваше да разчистят получената в резултат мръсотия, преди „Дамата“ да може да тръгне.