Престол и щурм

– Хората приказват за сватба – обади се Сергей.

Е, Николай определено ще бъде развълнуван от тая новина.

– Не съм дошла, за да мина под венчило – отсякох. – Идвам по една- единствена причина. – Това не беше съвсем истина, но и не бих си позволила да говоря за третата муска пред зала, препълнена с недоказали предаността си към мен гришани. Поех си дълбоко въздух. Крайно време беше. – Върнах се, за да застана начело на Втора армия.

Всички заговориха в един глас. Дочуха се няколко радостни възгласа, откъслечни гневни викове. Видях как Сергей и Мари се спогледаха. Когато останалите утихнаха, той се обърна към мен.

– Очаквахме нещо такова.

– Царят прие аз да поема командването. – „Временно“, помислих си, но не го изрекох гласно.

Надигна се нова вълна от викове. Всички оживено започнаха да обсъждат новината.

Сергей се прокашля.

– Алина, ти си Призоваващата слънцето и ние сме благодарни, че се завърна невредима. Ти обаче нямаш нито уменията, нито опита да водиш военна кампания.

– Опитна, или не, важното е, че имам благословията на царя.

– Тогава ще се обърнем с петиция до царя. Корпоралките са най-висши по ранг и те би трябвало да командват Втора армия.

– Само ти така си мислиш, кръвопиецо.

Още щом чух този копринен глас, вече знаех на кого принадлежи. Въпреки това сърцето ми се сви, когато зърнах черната ù като гарваново крило коса.

Зоя пристъпи напред пред групата Етералки. Дребното ù тяло плуваше в нежна синя коприна, от която очите ù светеха като скъпоценни камъни – отвратителни скъпоценни камъни с дълги мигли.

Трябваше да призова цялата си воля, за да не погледна тутакси каква е реакцията на Мал. Зоя беше същата онази Гриша, която направи и невъзможното да вгорчи живота ми в Малкия дворец. Тя ми се подиграваше явно и зад гърба ми, сплетничеше по мой адрес и даже ми счупи две ребра.

Тя беше същото момиче, което преди много време прикова вниманието на Мал в Крибирск. Не знаех какво точно е станало тогава между тях, но се съмнявах, че се е разминало само с приятен разговор.

– Говоря от името на Етералки – продължи Зоя. – Ние ще последваме

Призоваващата слънцето.

С голямо усилие успях да прикрия изненадата си. Най-малко от нея бих очаквала да ме подкрепи. Каква ли игра играеше?

– Не говори от името на всички – глухо се обади Мари.

Знаех, че това не бива да ме изненадва, но все пак ме заболя.

Зоя презрително се изсмя.

– Известно ни е, че подкрепяш Сергей във всичко, Мари. Но това тук не ти е уговорка за среща по късна доба в купалото. Става дума за бъдещето на Гриша и на цяла Равка.

Думите на Зоя бяха посрещнати с дружен кикот, а Мари стана аленочервена.

– Достатъчно, Зоя – сопна ù се Сергей.

Напред пристъпи Етералник, когото не познавах. Имаше тъмна кожа и фин белег високо на лявата буза. Бродерията по маншетите му показваше, че е Огнетворец.

– Мари е права, Зоя, ти не говориш от името на всички нас. Ние държим начело на Втора армия да е някой Етералки, но определено не и тя. – Той обвинително ме посочи с пръст. – Та тя дори не е отрасла тук.