Престол и щурм

Но не всичко тук беше постарому. Наоколо се виждаха застанали на пост войници от Първа армия с пушки на гърба. Едва ли биха оказали кой знае каква съпротива на група отчаяни и решени на всичко Сърцеразбивачи, Вихротворци и Огнетворци, но посланието беше от ясно по-ясно: на Гриша вече не може да се вярва.

На стълбите чакаха облечени в сиво прислужници, за да се погрижат за конете ни.

– Готова ли си? – прошепна Мал, докато ми помагаше да сляза от коня.

– Кога ще престанете да ме питате все едно и също?! Не ти ли изглеждам готова?

– Изглеждаш също като едно време, когато ти бях пуснал попова лъжичка в супата, а ти по невнимание я глътна.

Едва не прихнах и усетих как напрежението ми се поразсейва.

– Благодаря, че ми го напомни – казах. – Сега се сещам, че май така и не се разплатих с теб за това.

По стълбите се забавих, уж да оправя полите на кафтана, но тайно се надявах краката ми най-после да спрат да треперят. После се заизкачвах нагоре, а останалите ме следваха. Слугите разтвориха широко дверите на двореца и ние минахме вкупом през тях. Пресякохме прохладния полумрак на преддверието и се озовахме през Залата със златния купол.

Тя имаше формата на шестоъгълник и размерите на катедрала. Стените бяха инкрустирани със седеф и увенчани с масивен златен купол, който сякаш се носеше над нас на немислима височина. В центъра стояха четири масивни маси, подредени в квадрат. Около тях ни чакаха събрани Гриша.

Въпреки оределите редици, те продължаваха да се придържат към своите ордени. Прави или седнали, образуваха малки групи от червено, пурпурно и синьо.

– Явно шареното много им се нрави – измърмори Толя.

– Не ме подстрекавай – прошепнах в отговор. – Току-виж съм решила личната ми охрана да носи яркожълти рединготи.

За първи път, откакто се познавахме, видях в изражението му да се прокрадва нещо, което много приличаше на страх. Влязохме в залата и много Гриша станаха на крака. На вид бяха съвсем млади и аз с известно притеснение осъзнах, че повечето зрели и опитни гришани са избрали страната на Тъмнейший. Или просто благоразумно са избягали.

Предполагах, че в Малкия дворец са останали най-малко от Корпоралки. Те бяха най-високопоставени сред Гриша, най-ценените воини и особено приближени на Тъмнейший.

Все още можеха да се видят и познати лица. Сергей беше един от малцината Сърцеразбивачи. Мари и Надя стояха заедно с Етералките. С изненада разпознах Давид – седеше с отпуснати рамене на масата на Материалки. Знаех, че не приема много неща у Тъмнейший, но това не му попречи да запои около врата ми нашийника от еленовите рога. Може би точно затова сега избягваше моя поглед. Или просто нямаше търпение да се върне в работилницата.

Абаносовият стол на Тъмнейший беше изчезнал. Неговата маса пустееше.