Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Дайто смушка брат си и двамата се обърнаха към мен и се поклониха.
— Ти пръв намери къде е скрита гробницата и сме ти признателни, че ни насочи към нея.
Поклоних им се в отговор.
— Благодаря ви, момчета. Но всъщност Арт3мида я откри първа съвсем сама. Месец преди мен.
— Да, като че ли това ми помогна… рече тя. — Не можех да победя лича наJoust.Опитвах се от седмици, когато този сополанко се появи и успя от първия опит. — Тя обясни как се бяхме запознали и как най-накрая успяла да победи краля на следващия ден, след като сървърът се рестартирал в полунощ.
— Трябва да благодаря на Аех за уменията си в тази игра — казах аз. — Преди време непрекъснато играехме наJoustтук в Мазето. Само затова успях да победя краля от първия път.
— Да, човече — каза Аех, протегна ръка и ударихме юмруци, те си.
Дайто и Шото се усмихнаха и по-големият брат каза:
— И при нас беше така. С брат ми играем наJoustот години защото за играта се споменава вАлманахът на Анорак.
— Чудесно — вдигна ръце Арт3мида. — Браво на вас, момчета. Всички сте имали дълъг опит с играта. Много се радвам за вас. Браво. — Тя изръкопляска саркастично и всички се разсмяхме. — А сега може ли да прекратим взаимното потупване по гърба и да се върнем на належащия въпрос?
— Разбира се — усмихна се Аех. — Какъв беше належащият въпрос?
— Шестиците — припомни му Арт3мида.
— Да, разбира се! — Аех потри врат и прехапа долната си устна, както правеше винаги, когато се опитваше да се съсредоточи. — Казваш, че са открили гробницата преди по-малко от час, нали? Значи всеки момент ще стигнат до тройната зала и ще се изправят срещу лича. Но какво става, когато няколко аватара влязат едновременно в погребалната камера?
Обърнах се към Дайто и Шото:
— Имената ви се появиха в Класацията само с няколко минути разлика. Значи сте влезли заедно в тройната зала, нали?
Дайто кимна:
— Да, и на подиума се появиха две копия на краля — по едно за всеки играч.
— Чудесно — обади се Арт3мида. — Значи е възможно стотици Шестици да играят за Медния ключ едновременно. Дори хиляди.
— Да — отвърна Шото. — За да вземе ключа обаче, всяка Шестица трябва да победи лича наJoust,а както знаем, това никак не е лесно.
— Шестиците използват модифицирани конзоли за достъп — обясних аз. — Соренто се похвали. Направили са така, че различни потребители да могат да контролират действията на всеки от аватарите им. Просто могат да накарат най-добрите си играчи да поемат управлението на всеки аватар, който играе с Ацерерак. Един след друг.
— Измамници — повтори Аех.
— Нямат никаква чест — поклати глава Дайто.
— Да не повярва човек — обърна очи с досада Арт3мида.
— Но това не е най-лошото — продължих аз. — Всяка шестица има помощен екип, съставен от учени, експерти по видеоигри и криптолози, които помагат при всяка битка и разгадаване на пъзел, на които се натъкнат. Ще минат през симулацията наВоенни игрибез проблеми. Екипът просто ще им подава репликите.
— Невероятно — промърмори Аех. — И как се очаква да се състезаваме с тях?
— Не можем — каза Арт3мида. — След като вземат Медния ключ, вероятно ще намерят Първата порта толкова бързо, колкото и ние я открихме. Съвсем скоро ще ни настигнат. А след като получат гатанката за Нефритения ключ, мозъците от помощните екипи ще работя денонощно, за да я дешифрират.
— Ако намерят скривалището на Нефритения ключ преди нас, ще барикадират и него — казах аз. — А тогава и ние петимата ще сме в положението на всички останали ловци в момента.
Арт3мида кимна. Аех изрита ядосано масичката:
— Не е честно. Шестиците имат огромно предимство. Разполагат с безкраен запас от пари, оръжия, превозни средства и аватари. Хиляди хора работят заедно.
— Да, а всеки от нас играе за себе си — казах аз. — Е, освен вие двамата — кимнах към Дайто и Шото. — Но знаете какво имам предвид. Те ни превъзхождат числено и по отношение на ресурсите, а това няма да се промени.
— Какво намекваш? — попита Дайто, внезапно обезпокоен.
— Нищо. Просто излагам фактите, както ги виждам.
— Добре, защото ми се стори, че се каниш да предложиш петимата да сключим съюз — отвърна Дайто.
Аех го изгледа изпитателно:
— Защо? Да не би идеята да е лоша?
— Да. С брат ми ловуваме сами. Не искаме помощта ви.
— О, нима? — попита Аех. — Преди миг признахте, че сте нуждаели от помощта на Парзивал, за да намеритеГробницата на ужасите.