Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Взех решение и събрах смелост.
— Соренто — казах и се опитах да прикрия страха си. — Искам с шефовете ти да знаете нещо. Никога няма да намерите Яйцето на Холидей. Знаеш ли защо? Защото той беше по-умен от всички вас взети заедно. Няма значение колко пари имате и кого ще се опитате да изнудите.Ще загубите.
Натиснах иконата за изход и аватарът ми започна да се стопява пред очите му. Соренто, изглежда, не се изненада. Просто ме погледна тъжно и поклати глава.
— Глупав ход, хлапе — рече точно преди визьорът ми да угасне Седях на тъмно в скривалището си, готов да чуя експлозия Но мина цяла минута и не се случи нищо.
Свалих визьора и ръкавиците си с треперещи ръце. Когато зрението ми се пригоди към тъмнината, изпуснах несигурна въздишка на облекчение. Значи все пак беше блъф. Соренто се бе опитал да ме манипулира психологически. Доста успешно при това.
Докато пиех жадно вода от една бутилка, се сетих, че трябва да се върна в ОАЗИС и да предупредя Аех и Арт3мида. Сега Шестиците щяха да се насочат към тях.
Тъкмо надявах ръкавиците, когато чух експлозията.
Миг по-късно усетих ударната вълна и инстинктивно се хвърлих на пода, закрил глава с ръце. В далечината чух раздирането на метал, когато няколко купчини от каравани започнаха да се срутват, да се откъсват от скелетата и да се сриват една след друга като гигантски плочки за домино. Ужасяващите звуци продължиха сякаш цяла вечност. После всичко утихна.
Най-накрая успях да се размърдам и отворих задната врата на микробуса. Сякаш в кошмарен сън излязох до края на купа боклуци и оттам видях висок стълб пушек и пламъци в другия край на купчините.
Последвах потока от хора, които вече тичаха нататък покрай северния край на гетото. Купчината, в която беше караваната на леля, се бе срутила и се бе превърнала в пламтяща пушеща развалина заедно със съседните купчини. От тях бе останал само огромен куп огънат, пламтящ метал.
Не се приближих, но пред мен вече се бе събрала голяма тълпа, която бе спряла възможно най-близо до пламъците— Никой не си направи труда да влезе сред отломките, за да провери дали имаше оцелели. Беше ясно, че вътре нямаше живи хора.
Внезапно допотопен резервоар за газ, прикрепен към една от смазаните каравани, избухна и накара зяпачите да хукнат да търсят прикритие. След това избухнаха още няколко резервоара един след друг, а зяпачите се отдръпнаха още по-назад и не се приближиха повече.
Обитателите на близките купчини, които не се бяха срутили, знаеха, че ако огънят се разпространени, ще загазят сериозно. Затова много от тях вече се опитваха да потушат пожара с градински маркучи, кофи, празни чаши от безалкохолно и каквото им попадаше под ръка. Не след дълго пламъците бяха овладени и пожарът започна да гасне.
Докато гледах мълчаливо отстрани, започнах да чувам как хората около мен вече мърмореха, че вероятно експлозията се дължи на поредната злополука в лаборатория за наркотици или че някой идиот се е опитвал да направи бомба в домашни условия. Точно както бе предсказал Соренто.
Тази мисъл ме изкара от вцепенението ми. Какво правех? Шестиците току-що се бяха опитали да ме убият. Сигурно тук, из купчините, още дебнеха техни агенти, за да се уверят, че съм мъртъв. А аз, като пълен идиот, стоях на открито пред погледите на всички!
Отделих се от тълпата и тръгнах обратно към скривалището си, като се стараех да не тичам и непрекъснато се озъртах през рамо, за да се уверя, че не ме следяха. Щом се прибрах в микробуса, се проснах на пода и се свих разтреперан на топка. Стоях така дълго.
Най-накрая започнах да се отърсвам от шока и да осмислям какво точно се бе случило. Леля Алис и приятелят ѝ Рик бяха мъртви, както и всички останали в нашата каравана и околните жилища. Включително добрата старица госпожа Гилмор. А ако си бях вкъщи, и аз щях да съм мъртъв.
Бях превъзбуден от притока на адреналин, не знаех какво да правя и бях парализиран от смесица от страх и гняв. Първата ми мисъл бе да вляза в ОАЗИС и да се обадя в полицията, но се замислих над това как щяха да реагират, когато им разкажех всичко. Щяха да ме помислят за напълно луд. А ако се свържех с медиите, те щяха да приемат всичко по същия начин. Никой нямаше да ми повярва, освен ако не разкриех, че съм Парзивал а дори и това сигурно нямаше да окаже кой знае какво влияние. Нямах доказателства срещу Соренто и Шестиците. Всички следи от бомбата, която бяха поставили, вероятно вече се топяха сред отломките.
Нямаше да бъде особено умно от моя страна да разкрия самоличността си пред целия свят само за да обвиня най-могъщата корпорация в света в изнудване. Никой нямаше да ми повярва. Аз самият почти не можех да повярвам. От ИОИ се опитаха да ме убият, за да не спечеля състезание по видеоигри. Пълна лудост.