Играч първи, приготви се

Звънецът на входа иззвъня и Арт3мида се материализира на върха на стълбището. Носеше същите дрехи като вечерта, в която се запознахме. Помаха ми и слезе по стъпалата. Аз и помахах в отговор и я представих на Аех.

— Аех, това е Арт3мида. Арт3мида, това е най-добрият ми приятел Аех.

— Радвам се да се запознаем — каза тя и протегна дясната си ръка.

Аех я стисна.

— И на мен ми е приятно — ухили се той като Усмихнатия котарак. — Благодаря, че дойде.

— Шегуваш ли се? Не бих пропуснала първата среща на Големите пет.

— Големите пет ли? — попитах аз.

— Да — отвърна Аех. — По форумите всички ни наричат така. Държим първите пет места в Класацията и затова сме "Големите пет".

— Поне засега — казах аз.

При тези ми думи Арт3мида се ухили, а после се обърна и тръгна да се разхожда из мазето, възхитена от обзавеждането в стил 80-те години на XX в.

— Аех, това е най-готиният чатрум, който съм виждала.

— Благодаря — кимна той. — Много мило от твоя страна.

Арт3мида се спря пред етажерката с книжки за ролеви игри.

— Пресъздал си идеално мазето на Мороу. До последната подробност. Иска ми се да живея тук.

— Вече си в постоянния списък с поканени. Идвай, когато поискаш.

— Наистина ли? — възкликна тя, видимо доволна. — Благодаря! Страшен си, Аех.

— Знам — отвърна с усмивка той.

Двамата очевидно си допадаха, което ме изпълваше със страшна ревност. Не исках Арт3мида да хареса Аех или обратното. Исках я само за себе си.

След миг Дайто и Шото се материализираха едновременно на върха на стълбите. Дайто беше по-високият от двамата и изглеждаше на 18–19 години. Шото беше с трийсетина сантиметра по-нисък и изглеждаше много по-малък, може би на около тринайсет години. И двамата, изглежда, бяха японци и си приличаха поразително — като снимки на един и същи младеж, направени през пет години. Носеха еднакви традиционни самурайски доспехи, а на гърбовете си — по един къс уакизаши и по-дългия меч катана.

— Привет — каза по-високият самурай. — Аз съм Дайто, това е малкият ми брат Шото. Благодарим ви за поканата. За нас е чест да се запознаем и с трима ви.

Двамата се поклониха едновременно. Аех и Арт3мида също се поклониха и аз бързо последвах примера им. Докато се представяхме един по един, Дайто и Шото отново ни се поклониха и ние отново върнахме жеста.

— Добре — каза Аех, след като приключихме с поклоните. — да започваме с купона. Сигурен съм, че всички сте гледали новините. Шестиците са плъзнали по Лудус. Наброяват хиляди, Претърсват систематично цялата планета. Дори да не знаят какво точно търсят, скоро ще открият входа на гробницата…

— Всъщност — прекъсна го Арт3мида — вече са го намерили. Преди повече от трийсет минути.

Всички се обърнахме към нея.

— Още не са го съобщили в новините — каза Дайто. — Сигурна ли си?

Тя кимна.

— Опасявам се, че да. Когато тази сутрин чух за тях, реших да скрия камера в дърветата до входа на гробницата, за да държа района под око. — Тя отвори прозорец във въздуха пред себе си и го завъртя така, че и ние да го виждаме. На него имаше изглед към хълма от клоните на едно от високите дървета. От този ъгъл се виждаше ясно, че големите черни камъни на билото на хълма бяха подредени под формата на череп. Видяхме и че целият район гъмжеше от Шестици и с всеки миг като че ли прииждаха все повече.