Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Засега като че ли бях на сигурно място в скривалището си, но знаех, че не мога да остана още дълго в купчините. Когато Шестиците разберяха, че съм жив, щяха да се върнат да ме търсят. Трябваше да се разкарам веднага. Но първо се нуждаех от пари, а чековете от рекламите щяха да пристигнат чак след ден-два. Дотогава трябваше да се скатавам. Но първо трябваше да се свържа с Аех и да го предупредя, че той беше следващият в списъка им.
Отчаяно исках да видя приятелско лице.
□□15
Включих конзолата си за ОАЗИС, сложих си визьора и надянах ръкавиците. Аватарът ми се появи на Лудус, на хълма, където седях, преди да вляза в чатрума на Соренто. В мига, в който звукът се включи, чух оглушителното бумтене на двигатели някъде над главата си. Излязох изпод дървото и погледнах нагоре. В небето ескадрон от бойни кораби на Шестици летяха във формация ниско над повърхността на юг, а сензорите им сканираха повърхността.
Тъкмо се канех да се скрия под дървото, когато си спомних, че цялата планета Лудус беше зона, забранена за сражения. Тук Шестиците не можеха да ме наранят. Въпреки това все още бях нервен. Продължих да оглеждам небето и забелязах още два ескадрона на източния хоризонт. Миг по-късно други ескадрони се снишиха от орбита на север и на запад. Приличаше на нашествие на извънземни.
На дисплея ми примигна икона — имах съобщение от Аех: "Къде си? Обади ми се ВЕДНАГА!".
Избрах името му от списъка с контактите си и той вдигна още при първото позвъняване. Лицето на аватара му се появи в прозореца за видеоразговори. Изглеждаше мрачен.
— Чу ли новината? — попита той.
— Коя новина?
— Хиляди Шестици са на Лудус и с всяка изминала минута пристигат още. Претърсват планетата за гробницата.
— Да, в момента съм на Лудус. Наоколо гъмжи от техни кораби.
Аех се намръщи.
— Когато открия Ай-р0к, ще го убия бавно и мъчително. После, след като си направи нов аватар, ще го намеря и ще го убия отново. Ако този кретен си бе държал езика зад зъбите, Шестиците никога нямаше да се досетят да търсят тук.
— Да, точно неговите писания по форумите са им подсказали къде да търсят. Соренто си призна.
— Соренто?НоланСоренто?
Разказах му всичко, което се бе случило през последните няколко часа.
— Взривили са къщата ти?
— Всъщност беше каравана. В гето. Загинаха много хора, Аех. Сигурно вече е в новините. — Поех си дълбоко въздух. — Ужасно ме е страх.
— Не те виня. Слава богу, че не си си бил у дома, когато е станало…
Кимнах.
— Почти никога не влизам онлайн от къщи. За щастие, Шестиците не знаеха това.
— Какво стана със семейството ти?
— Живеех с леля си. Мисля, че е мъртва. Ние… не бяхме много близки. — Това, естествено, беше много меко казано. Леля ми Алис никога не се бе отнасяла добре с мен, но все пак не заслужаваше да загине така. Най-силно чувство за вина обаче изпитвах заради госпожа Гилмор, тъй като знаех, че тя беше мъртва заради мен. Тя бе най-добрият човек, когото познавах Изведнъж осъзнах, че хлипам. Изключих звука, за да не ме чуе Аех, и си поех дълбоко въздух няколко пъти, докато се овладея.
— Не мога да повярвам! — изръмжа той. — Гадни тъпанари. Ще си платят, Зи, разчитай на това. Ще ги накараме да си платят!
Не виждах как бихме успели да го направим, но не възразих. Знаех, че той просто се опитваше да ме успокои.
— Къде си в момента? — попита Аех. — Нуждаеш ли се от помощ? Например от място, където да отседнеш? Ако ти трябват пари, ще ти преведа.
— Не, всичко е наред, но ти благодаря. Наистина ти благодаря!
— За нищо, амиго.
— Ти получи ли имейл от Шестиците?
— Да. Хиляди пъти. Но реших, че е най-добре да не им обръщам внимание.
Намръщих се.
— Де и аз да бях толкова досетлив, че да постъпя така!..
— Човече, откъде да си знаел, че са щели да се опитат да те убият? Освен това са знаели домашния ти адрес. Ако не беше отговорил на имейлите им, сигурно така или иначе щяха да взривят бомбата.
— Слушай, Аех… Соренто каза, че в ученическото си досие си дал фалшив адрес и че не знаят къде да те намерят. Но може да лъже. Трябва да се махнеш от дома си. Отиди на безопасно място възможно най-скоро.
— Не се тревожи за мен, Зи. Не се задържам на едно място. Копелетата никога няма да ме намерят.
— Щом казваш — отвърнах аз и се зачудих какво ли точно имаше предвид. — Но трябва да предупредя и Арт3мида. Както и Дайто, и Шото, ако успея да се свържа с тях. Шестиците сигурно правят всичко възможно, за да разберат кои са.