Играч първи, приготви се

— Очевидно са планирали хода си от доста време — каза Арт3мида и затвори прозореца с видеосигнала.

— Няма да могат да пречат на хората много дълго — рече Аех. — Когато клановете разберат, ще избухне война. Хиляди ловци ще атакуват силовото поле с всички възможни средства — гранатомети, огнени снаряди, клъстерни бомби, атомни бомби. Грозна гледка. Ще превърнат гората в пустош.

— Да, но през това време стотици Шестици ще вземат Медния ключ и ще преминават през Първата порта един след друг като на поточна линия.

— Но защо го правят? — попита гневно младият Шото и погледна към брат си. — Не е честно. Не играят по правилата.

— Не е нужно да спазват правила. В ОАЗИС няма закони, братко — отвърна Дайто. — Шестиците могат да правят каквото си поискат. Няма да престанат, докато някой не ги спре.

— Те нямат достойнство — намръщи се Шото.

— Нямате представа колко са коварни, момчета — каза Аех, — Затова Парзивал ни събра всички тук. — Той се обърна към мен. — Зи, ще им разкажеш ли какво стана?

Кимнах и се обърнах към останалите. Първо им казах за имейла от ИОИ. Те бяха получили същата покана, но очевидно не я бяха приели. После им разказах подробно за разговора си със Соренто, като се стараех да не пропусна нищо. И накрая им казах как бе приключила срещата — с бомба в дома ми. Накрая всички ме гледаха стъписано.

— Божичко — прошепна Арт3мида. — Не се шегуваш, нали? Опитали са се да те убият.

— Да, и щяха да успеят, ако си бях у дома. Просто извадих късмет.

— Сега знаете докъде са готови да стигнат, за да ни попречат да намерим Яйцето преди тях — каза Аех. — Ако ни открият в истинския свят, с нас е свършено.

Кимнах:

— Трябва да направите всичко възможно да скриете самоличностите си, ако още не сте то направили.

Те кимнаха и последва дълга тишина.

— Не разбирам само едно — каза след малко Арт3мида. — Как изведнъж Шестиците разбраха, че гробницата е на Лудус? Да не би някой да им е подсказал? — Тя огледа всички ни, но в гласа ѝ не се долавяше обвинителна нотка.

— Явно са видели слуховете за Парзивал и Аех из форумите — отвърна Шото. — Ние така се досетихме.

Дайто направи гримаса, а после тупна малкия си брат по рамото.

— Нали ти казах да си държиш езика зад зъбите, плямпало такова? — изсъска той. Шото го погледна смутено и млъкна.

— Какъв слух? — попита Арт3мида и погледна към мен. — За какво говори? От няколко дни нямам време да прегледам форумите.

— Неколцина ловци са написали, че познават Парзивал и Аех и че и двамата учат на Лудус. — Той се обърна към нас. — С брат ми търсимГробницата на ужаситеот две години. Обходихме десетки планети, но така и не се сетихме да потърсим на Лудус. Докато не чухме, че учите тук.

— Не ми бе и минавало през ум да крия, че уча на Лудус — казах аз.

— Да, за наш късмет — рече Аех, а после се обърна към останалите. — Парзивал неволно насочи и мен към гробницата. И аз не се бях сетил да търся на Лудус, докато името му не се появи в Класацията.